...
Entry posted by Станимир ·
1868 прегледа
Когато погледа Ти не желая
и търся да се скрия като мъничко дете,
дори когато тъй отдалечавам се, аз зная,
към мен протегнати са Твоите ръце.
И търпеливо чакат бурята в мен да утихне,
мъглата от илюзии да се стопи,
В сърцето ми Ликът Ти пак да засияе
и Твоята усмивка да ме озари.
Единствена опора нерушима,
е мисълта за Твоята Любов –
безбрежна, вдъхновяваща и... недостижима,
завинаги пленила ме със своя зов.
Далечна, и все пак колко близка,
даряваща надежда и крила,
и колко лека, извисяваща е Любовта ти,
всеосвещаваща със своята светлина!
6 Коментара
Recommended Comments