В света живееш с лекота, но само до мига,

когато някой паднал във калта, залее те със яростта.

Не можеш да го обвиниш, а просто трябва да простиш.

Къде да нося тази тъмнина, която ме обвива за сега.

О, свети някаква звезда и казва ти :" При мен ела.

Живеят тука братя по съдба.Ще излекуват твоята душа."

Далеко е, не мога да летя, от тук ще взема малко светлина.

И пак на хоризонта свети тя, приканва ме:

" Обичай, въпреки скръбта! Не знаеш ли, че идва радостта."

Усмихвам се и тихо си шептя: С любов ще победя врага.

.......

И мъката ще се стопи, и светлината ще ме огради.

Ще търся нови светове, в които няма бесове.

Със тях ще правя аз контакт, когато ме ударят в този свят.

Ще се очистя от скръбта. О, колко трудно е това!

И все пак има и борба, но ето връщам си мира.

Ще помня вечно аз това,когато видиш паднала душа

мини край нея без следа!