Чираци в изкуството да обичаме,

тихо прехвърляме баира на нощта

потни и прашни, от жад прималели,

непогалили душите си с онази мекота

с която светулки роят се и пробягва в гората сърна;

а може да е извор и от нас да пият живата вода

наричана с обичане в храм на мъдростта...

Моля се, когато Девата отново зажъне,

пълните със зърно, класове-човеци

~ посей ме, Боже! за гладните и за нощтвите

своя дан да дам за хляба на Любовта...