Слънце мое .... светло.....топло

В този леден ужас, колко хубаво ме грееш.

На лъчите ти заставам и благодаря, че днес за мене ти изгря.

Навред блуждаещи ветрове, разнасят смутени духове,

шептят нечути думи, търсят мир, радост, храна.

И сърцето ми смутено тупти: Как да ви помогна, как да обесня на мойте братя

че сме отговорни за всичко, което става по света?

Слънце мое, мълчаливо грееш ти.

Лъчите ти гальовно, милват моето лице.

О, сърце, о Космос, блажена топлина.

Въздишам по тебе сега, опрял гърба си в огромно дърво. Живот струи. Вибрира, пее.

Вятърът в клоните свисти....Странна непозната песен.

И духът ми се съживява, убит и ограбен от града нечовешки ....

Опрял гръб в дървото на живота, вперих поглед в лазурното синьо небе, а там облаци

танцуват и вятърът ги съпровожда в парад неземен.

О, Слънце мое, сега ме грееш ти, и разбирам, и разбирам, и разбирам, че лъчите ти

раздават живот без пари, за Любов само, Любов нечовешка.

Благодаря, че родих се на майката Земя.

Колко пъти проклинах, но сега благодаря.

Разбрах,....след скръбта идва радост.

След мрака - светлина.

Тъй редува се всичко по цялата Земя.

После пак отново.

Мрак - светлина.

Нощ и ден, скръб и радост следват се в ритъм свещен.

О, Живот бъди благословен!

10 март 2011 г. 15:55ч.