Очите ти са чаша, от която пия

от океана на Безвремието.

Лицето ти е полъх, който лекува

копнежите на Сърцето ми.

Душата ти е прозорец, през който ме докосва

светлината от Утрешния Ден.

Ти си поезия, която се лее от

от арфата на Вселенската Душа.

Благодаря ти, за това, че ми

позволяваш да откривам отново себе си!

22.03.2011 г.