Вятърът брули пролетни клони,

Мушици летят, слънчево гонят се.

Песен тиха, протяжна,

Глас на хиляди години, стон от светове.

Майко моя, земя природа

Името ти тайно зная аз,

И сега те поздравявам.

Облечена идеш, в зелено и бяло

Розово засмяна, чиста.

На мъртви живот даваш

А живите благославяш.

Радост моя, живот лечебен

Вечен мир, светлина неземна

След смърта на студа, идеш ти и възкресяваш,

душата ми посечена от мисли човешки,

Благодаря ти, че понесе ме на твоите крила, мечта.

Колко пъти все при теб се приютявам.

Оскърбен, гонен,

А ти сълзите ми бършеш с бриз уханен.

И ме милваш с лъчите си кристално чисти, бистри.

Милост моя, живот безкраен.

Благословена Пролет, чудна ти си.