Най-важното в този свят, това е животът. Моето учение не е на теория и диспут, то е основано на строг научен опит. Аз съм подложил всички, и най-малките подробности на това учение на опит, на строг опит. Ние сме готови да изправим всичките му погрешки. Всяко учение, което се прилага в материалния живот, не може да се приложи идеално, но има начини, има методи за това прилагане. Там, дето методите се окажат погрешни, ще ги изменим, но принципите си остават винаги едни и същи.

Аз направих следния опит: Изведох на Мусала 104 души от 18-та до 70-годишна възраст на височина 3000 метра, без да се разболее някой. Имаше и една сестра на около 70-годишна възраст. Всички се върнаха здрави и на другия ден усещаха енергия и подем в своята мисъл. Като ви казвам това, как ви се вижда, 70-годишна жена може ли да се качи на такава височина? 104 души се качиха горе, без да се разболее някой! Ще кажете: „Тук някоя магия има“. Няма никаква магия. Тук се спазва един естествен закон на туризма. Трябва да се вземат всички съображения, за да се избегнат заболяванията. Животът е едно движение. Ако вземем всички мерки, много малко боледувания ще има.

Сега за нашето учение някои казват: „Вие сте сектанти“. Не, ние не сме сектанти и ще кажа защо не сме. Ние отричаме съвършено целия съвременен живот и неговите методи и поддържаме новия. Следователно онези, които поддържат стария живот, те са сектанти. В нас всичко е ново: нашите разбирания, нашият морал е нов.

Аз казвам: Принципиално трябва да разрешим въпроса – или със сила, или с Любов. Няма по-велика сила от Любовта.Най-великата сила, която действа, това е Любовта. Това са опити, които сега прилагаме.

И аз съм готов с всички ония, които не поддържат моето учение, на следния опит: за 1, 2 или 4 години да приложим принципите, които аз проповядвам. Ще създадем училища, ще вземем най-развалените типове деца и аз ще ги възпитавам сам според тия принципи, които проповядвам. И от друга страна, другите приятели нека приложат идеите си, и онази система, която даде най-добрите резултати, нея ще приемем. Като говоря така, аз не подразбирам другата крайност, в която отиват някои, че религията не е потребна.

Религията, като един вътрешен принцип, е потребност за душата, но по форма тя трябва да се измени. Онези, които не вярват в никаква религия, казват, че религията подразбира по-низша култура.

Аз давам следното възражение: Ако действително религията говори за една по-низша култура, тогава животните, у които няма религия, би трябвало да стоят по-високо от хората, когато това не е така.

Нашата съвременна религия е изопачена. Нека признаем факта. Че ако дойде един благочестив човек в някоя българска църква – това не е за упрек, – ще намери ли той в нея ред и порядък? От небето ли ще капне този ред и порядък? Той ще излезе от нас. Свещеникът и всички богомолци трябва да подемат, да служат от Любов на един велик принцип.

Новият Живот

Първа беседа, 19 август 1922 г., в читалище „Надежда“ в град Търново.