Мир, сладък мир, къде остана ти?

Душата ми в кипежа на деня се дави.

Какво море е мисълта, бури непрестанни...

О небе, о земя, запалете в мене огъня свещен,

защото го загубих в мрака на деня човешки...

Докога ще спим, докога денят ще бъде нощ,

докога любовта ще се превръща във умраза?

Крилете ми от светлина къде са?

Къде изгубих ги, докато се лутах в тази бездна....

Мъка моя, превърни се в светлина, в радостна надежда...

Спомен за прекрасния простор на светлината,

Где обични мои сродни същества, летят в безкрая.

Там пеят химните на Любовта,

Там нагоре искам аз да полетя.

Но сега, трябва аз да изкова слънчеви крила от светлина

И пак да полетя като ангел във безкрая на деня Божествен.

14:39ч. 26.02.2011г.