ЗА СИЛАТА НА ДУМИТЕ
Entry posted by smehy ·
1917 прегледа
Много често размишлявам за силата на думите. Категорична съм, че думите могат да вършат чудеса, но използвани от непочтени хора с реторични умения могат да се превърнат и в реална заплаха. От няколко месеца съм член на този сайт и съм впечатлена най-вече от позитивизма и милосърдието, което доминира в "Порталът към съзнателен живот". Порталът е като пристан за мен, където се зареждам с положителна енергия и надежда за промяна към по-добро.
Той е като оазис сред морето от словесно насилие, което ни залива от масмедиите...
Именно за тази тема са и следващите редове...
Насилието чрез езика е реално и специфично, както и всички други негови възможности, а те са неограничени.
Със словото могат да се изразяват, а и да се внушават различни състояния - психични, психосоматични... Всичко, което човек чувства, преживява се изразява и чрез езика му. Насилието чрез езика се вбива в нашето съзнание и прониква в нашия обществен свят, поради което езикът на насилието дълбоко поразява сетивата и нравите на обществото. Силата на словото е огромна. Всички знаем поговорката "Люта рана заздравява, лоша дума не се забравя".
Медиите имат една голяма привилегия - власт над хората и контрол над съзнанието им. Но именно тази нейна способност се превръща и в най-страшният им недостатък - в способността им да унищожават това съзнание и по този начин неусетно да унищожат хуманността на обществото.
За съжаление повечето хора възприемат насилието на словото и езика като нещо нормално, приемат го едва ли не като част от духовната си същност, като белег на човешката култура.
Медиите освен позиция и информация са и език, а той много често доминира над самата информация, защото именно той може да й предаде друг смисъл. И най-зловещият факт на обществото може да бъде показан така, че да не предизвика зловещи ответни реакции. И още по-важно - да не ги възпроизвежда! А днес медиите масово тиражират смъртта, насилието, жестокостта. Превърнаха агресивното поведение в нещо нормално и приемливо. Чрез езика медиите оказват и определено насилие върху аудиторията. Целта е може би хората да се превърнат в безволеви същества, в безропотни приемници и безотказни изпълнители на отправяните послания.
Според Ръскин историята на човечеството се пише в три книги: книга на делата, книга на словата и книга на изкуството. Всяка книга не може да съществува самостоятелно, но единствената, която заслужава доверие е книгата на изкуството. Явно е, че словото е изкуство и то преминава в категорията на книгите, на които човек може да се довери. И именно за това човекът никога не се е доверявал трайно на мисията на насилието. То е било потребно и допустимо за временни решения, но никога за установяване на трайни стойности, които при достатъчно дълго време преминават в категориите на изкуството.
За съжаление в съвремието ни езикът си остана изразител на насилие - често е антинравствен, брутален и циничен. Той ни заобикаля отвсякъде - радио, телевизия, преса, интернет. И колкото и да се стараем да се откъснем, да се защитим от него - той се впива в нашето съзнание и насилието ни прояжда отвътре. Или може би разяжда онази част от нас, която отговаря за чувствеността, милосърдието, емпатията. Убива духовното. Превръщаме се в бездушни роботи или същества, за които денят без насилие е непълноценен и ако не задоволим този глад от жълтата преса, от сензациите, то сублимираме вътрешната си агресивност в конкретни насилствени действия и постъпки.
Насилието е навсякъде в живота и чрез езика на медиите, чрез езика и морала на журналистиката то достига навсякъде в обществото.
За съжаление сегашният език на медиите е по-скоро еднозначен- той повече отрича, отколкото обещава; повече отчайва, отколкото обнадеждава; той лъже и е непочтен не само когато има за цел да изгради една социална илюзия, но и когато целта е покачването на тиража (рейтинга). Днес дадена медия може да защитава едно, а утре друго, вдругиден пък - трето. Масмедиите живеят с новини и сензации. Ако няма новини, то се създават такива и колкото сензациите са по-шокиращи и колкото новините са по-невероятни, толкова тиражът (рейтингът) се увеличава (покачва).
Често вместо да тушира социалните конфликти и да "охлажда страстите" самата медия е източник на такива. Имам предвид сблъсък между хора с различен социален статус, между различните институции, етническите конфликти. Такава е и интонацията на езика на медията. Често само по някакъв слух или поради лични вражди журналистите са в състояние да правят достояние на обществото редица интимни страни от частния живот.
Жълтата преса удовлетворява потребностите на масовата аудитория със зверства, изнасилвания, тероризъм, проституция и наркотици. Тя измества интереса от публичното към личното, от социалното битие към индивидуалния бит.
Книжовният език все по-често отстъпва място на диалектите. Езикът днес е на нивото на всекидневната ни култура. Правят се опити за издигане на насилието в култ. Навлизането на ежедневната реч в публичното пространство заличава границата между живот и език. Забравени думи отново добиват популярност - цинизми, вулгаризми... Съчетават се несъчетаеми неща, смесват се различните стилове. Стилистичните правила отстъпват пред изискванията на отделните редакции. Така начините за представянето на агресивните процеси, протичащи в действителността са още една заплаха за формирането на общественото мнение.
В медиите широко навлиза разговорната реч.Причината за това е, че ежедневната реч винаги в границите на личното общуване си позволяваше да изрича онова, което в публичната реч бе немислимо и забравено.
Словесното насилие може да съществува в различни форми:
1. Когато се използват груби в съдържателно и емоционално отношение думи, чуждици, диалекти и пр.;
2. В елементаризирането на журналистиката - натрапването на пикантерии от личния живот на известни хора, безрезервно подкрепяне на съмишленици и тенденциозно унижение на опонента.;
3. Чрез типа професионално поведение - за преобладаващата част от аудиторията по-голямо значение има кой казва нещо в ефира, отколкото какво точно казва. А ако то е свързано с битието и очакваните нагласи - се приема безрезервно.
Съществуват два основни типа журналистическо поведение:
- при първият тип словесното насилие се съдържа в самата постройка на коментара с категорични изводи. Това творческо присъствие се възприема изцяло от едни и изцяло се отрича от други;
- при вторият тип мисълта тече по-спокойно, а изводите се налагат от само себе си. В този случай няма категорично разграничени симпатизанти - симпатиите и антипатиите към журналиста се определят от защитаваната теза, която естествено се приема от определена група от обществото и се отхвърля от друга.
Проблемът за словесното насилие не е безобиден, нито плод на моментно увлечение към определен тип агресивна фразеология и стилистика или към полицейските хроники като четиво, а е една тенденция със сериозни закодирани деформации, както по отношение на самата професия, така и по отношение на внушаваните от нея ценности в обществото. Ако не се вземат някакви своевременни мерки този език ще се превърне в бъдещият език на нацията.
използвана литература: Медиите и властта - Ел. Алфандари
1 Коментар
Recommended Comments