Животът на Земята е музика. Този живот върви в три направления. Да се изразя на музикален език: понякога върви в мажорно направление, тъй както се изразяват военните; някой път върви в минорно направление, тъй както се изразява скръбта; а друг път върви по една хроматична гама, в която влизат първите две гами. Това са три велики метода, три велики закона, които регулират живота ни. Когато не разбираме дълбокия вътрешен смисъл на живота, ние се спираме на маловажните неща и се запитваме защо животът е устроен така, а не другояче.

Ние си задаваме въпроса: кое е най-важното за нас, след като сме се изявили на Земята? При сегашните условия хората считат, че най-важен е животът на Земята, когато те са материално осигурени. И всички народи частно и общо се стремят към подобряването на своите материални условия, към своето материално осигуряване. И днес имаме тъй наречената икономическа борба. Стремежът на народите към материалното състояние е едно течение. Значи човешкото съзнание преминава от материалното към субстанциалното; или става събуждане на колективното съзнание в човека. Досега човечеството е живяло в колективното подсъзнание, както животните, а отсега минава в колективното съзнание, т.е. хората започват да съзнават, че са нужни един на друг. Досега всеки човек е живял сам за себе си, всеки е търсил спасение само за себе си, а сега в цялото човечество има един вътрешен импулс да се подобри общото състояние; тъй че не само за една определена обществена класа, а за всички обществени класи да се подобри положението, и то по един разумен начин, а не да мислим, че ние сами ще подобрим живота си.

Било е време, когато Земята е била като Рай, растителността е била тъй богата, имало е хиляди и милиони плодове, хората са се хранели само с плодове. Но на Земята настъпила ледена епоха, която се дължала на определени физически причини. Тогава тази плодоспособност на Земята се намалила и вследствие на това хората започнали да ядат месо, да изтребват не само животни, но и сами едни други да се изтребват и да се изяждат. Затова и досега у хората е останал изразът ще ти изсмуча кръвчицата. Е, питам ви, ако един изсмуче кръвчицата на другиго, какво ще спечели от това? Ако един унищожи другиго, какво спечелва от това? Това е неразбиране на живота – не само изобщо хората не се разбират помежду си, но и религиозните, и духовните хора, които са начело на човечеството и си мислят, че имат връзка, общение с Бога, които си мислят, че имат правото да ръководят останалите, също са загубили правилното разбиране на живота.

Бог е Любов, която трябва да съедини хората да живеят в Любов, в мир и в братство; а дали те са царе, дали са управници и какво положение заемат – това са второстепенни неща. Всички хора трябва да живеят по Любов, братски, трябва взаимно да се уважават; всичко трябва да си поделят по братски – не по насилствен начин, а доброволно и съзнателно. Щом засегнем този въпрос, пораждат се и други въпроси: има ли задгробен живот, или не, коя религия е най-права и така нататък. Аз казвам: в света има само едно Учение, което може да подобри домовете и то е Учението на Разумната Любов, а не сегашната класова любов; Любов принципна, Любов, която включва в себе си саможертвата, Любов, която включва в себе си любовта на майката, любовта на брата, любовта на приятеля, любовта на светията, любовта на най-възвишените хора в света. И когато тази Любов се всели в нас, нашите очи ще се отворят.

Казвам и тъй: животът е предопределен, не фатално, но има ред причини. И нашият живот, тъй както сега се слага, и той е предопределен от редица предшестващи причини. Ако използваме тези причини, ние можем да подобрим живота си, можем да се борим със злото в света, можем да го победим. Това индусите наричат карма или грехопадение. Ние можем да се борим с грехопадението – един човек, който може да пада, който може да прави грехове, той може да стане и да победи. Но днешните религиозни хора в схващанията отиват в другата крайност и казват, че религията ще подобри напълно нашия живот. Това е вярно само 50% – религията не може напълно да подобри живота. Друга обществена класа поддържа пък, че и нейното учение напълно ще подобри живота. И това твърдение е само 50% вярно, защото ние сме 50% фактори на нашата съдба, а има и други 50% фактори, които регулират живота ни.

Аз казвам: върху нашия живот съдбата, Природата оказва влияние 50%, 25% – ние сами, а останалите 25% е влиянието на обществото. Следователно, когато тия три фактора действат съвкупно – в окултно и в морално отношение – ще настъпи един подем, едно подобрение. А за да стане това, трябва непременно да се явят много лица, които да работят в една посока. Когато дойде пролетта, с едно цвете ли дохожда тя? Не, с милиони цветя. След това идват пчеличките и започва цялото това брожение в Природата. И с туй се създава една целокупност. Следователно от окултно гледище ние приличаме на малки цветенца, които сега са цъфнали – т.е. нашето съзнание е достигнало такава степен на развитие, че едва сега сме почнали да различаваме Доброто от злото.

Сега ще сведа своите заключения към следното: нямам ни най-малко за цел да ви накарам да вярвате, аз искам вие сами да опитате. Опити, опити трябват и нищо повече! Има един вътрешен опит – както всяко растение трябва да намери своя почва, да намери подходящи условия за своето растене, така и всеки човек в света трябва да намери своите благоприятни условия, за да расте и да се развива. Никога не мислете, че условията, при които живеете, са неблагоприятни. Това са само вътрешни, субективни схващания. При туй развитие на колективното съзнание всеки човек е точно на мястото си, но ние се заблуждаваме и казваме: „Защо не съм като този господин?“ Не гледайте тоя човек отвън – той може да е богат, може да има ястия, но е нещастен. Неговият вътрешен живот е развален, има порок на сърцето, стомахът му е разстроен. А онзи, бедният, няма такова изобилие, но е здрав, яде си сладко. Щастието на човека се обуславя от разположението на духа му, да е доволен от туй, което е приел в даден момент. И когато хората се обединят, те трябва да имат еднакви идеи. Идеите на всички ни трябва да бъдат прави. Не казвам, че те винаги са прави, но индивидуално да са прави. Следователно ние трябва да коригираме нашите идеи в индивидуално, обществено и народно отношение; трябва да внесем новите идеи, които идват сега в света отгоре. Както растението изгражда своите форми, така и ние трябва да градим правилно мислите и чувствата си.

И тъй, този велик закон, който регулира живота на съвременните европейски народи, ги е поставил на тяхното място. Тази сегашна цивилизация, която почти се завършва, е започнала от Египет, минала е в Сирия, Персия, Рим, Англия, Германия, Америка, сега отново минава в Русия и се връща към източния материк, като от там ще вземе друго направление. Тази вълна, която сега иде в света и движи човечеството, не е механическа. Вие всички сте определени, щете-не щете, да вземете участие в нея. И ние трябва да вземем участие съзнателно. В какво се състои благородството на един народ? Защо англичаните са благородни? Защото у тях е събудено колективно съзнание. Макар и да имат грешки, те лесно ги поправят. Най-много окултисти има между тях. Всеки народ, в който това колективно съзнание се пробужда, съзнава до известна степен, че всичко трябва да се подчини на общата цел. Англичаните са разбрали това до известна степен. Това съзнание се заражда не само у англичаните, а навсякъде, по цялото земно кълбо. У всички бедни хора, у всички бедни вдовици, сирачета, това съзнание е вече проникнало.

Една и съща кръв тече в жилите на всички хора. Схванем ли този факт, това е Новото учение, което трябва да се реформира религията. Ако бъдещата религия не схване този велик закон, тя е осъдена след сто години да Ă пишат: „Бог да я прости!“ Аз казвам една велика Истина. Духовенството трябва да знае това и да постави на църквата си надписа: „Бог е Любов и всички ние ще се жертваме за Любовта!“ Всички владици, свещеници, всички майки, учители, съдии трябва да напишат този закон. Това трябва да бъде общият принцип – Любовта, и като се срещнем всички, да се познаем, че сме братя. Тогава ще имаме други знания, друга наука, и тези прегради, които са днес между нас, ще изчезнат и ще започне един нов живот, който ще внесе мир и радост: мир в умовете, радост в сърцата и сила в човешката воля. Време е сега, когато всички ние трябва да живеем в това колективно съзнание на човечеството, да знаем, че смърт няма – човешката душа, човешкото съзнание не умира. Промяна на човешкото тяло става – формата се е променила, но това не е същественото. Човек сменя много тела, много органи, но той като душа, която се развива, като съзнание в Природата, не се губи. Това е един факт, в който няма никакво изключение. Проверете тази Истина и ще видите.

тук