Едно стихотворение от Павлина Атанасова,което ми харесва
Възторжена сядам и пиша
на светлата ВЯРА във плен:
В сърцето пулсира и диша
Мечтата за Утрешен ден!
Децата ни, рожбите мили
с усмихнати ведри очи,
посрещащи изгрева, пили
от топлото слънце лъчи;
Растящи на воля, сърцати,
изпълнени с чиста любов,
поглъщащи мисли крилати
вървящи по пътя си нов;
Погалващи с обич и нежност
тревичка, дръвче, живинка,
В морето от мъдра безбрежност –
Светулки с добра светлинка…
0 Коментара
Recommended Comments
Няма коментари за показване