Урановите хора са

твърде странни птици.

Щом срещнат те - разбираш -

пленен си от умници.

Забравяш ден ли, час ли,

а може век е минал? -

от този миг съдбовен

на неслучайна среща

с един човек чаровен.

Прегърнал в унес нежен

той свойта мандолина,

/другарка неразделна

през дългите години /,

сърдечно и с усмивка

звезди възпял, и вино.

А после, неусетно,

с очи бездънно сини

надниква ти в душата...

Е - ето, с него литваш

там горе, в висините.

И - носиш се ефирно,

и блясва лъч в косите...

Ех, мили татко,

колко днес ми липсваш!