Музиката е диагноза. Когато човек загуби своето равновесие, тоновете спадат-той не може да взима верен тон. И колкото повече човек огрубява, също така огрубява и неговото гърло, понеже вибрациите му стават груби, пречупени. Някои казват: не мога да взема верен тон. Щом не можеш да вземеш верен тон, това показва, че твоята енергия отива в низходяща степен. Има добри цигулари, които понякога не могат да вземат верни тонове. Някой път, свирят по-хубаво, а някой път свирят лошо. И тъй нека пеенето и музиката бъдат една диагноза за вас. Ако не пеете гласно поне вътре в душата си трябва да сте музикални – не по буква, но душата ви да пее.

Изпейте сега упражнението „мир” с тоновете до, ми сол, до. Упражнете го сега само с до, ми, сол.

Разгневиш се някой път, ще пееш на себе си тихо упражнението ”мир”. Ще си кажеш така: висшето пее на нисшето. Казваш: какво трябва да правя? Не ми върви, не разбирам живота. Ще си изпееш „мир”. Ама не мога да простя. – Мир! До, ми, сол. Ще пееш тази дума: Мир! Мирът е дете на любовта, а ние знаем, че децата са, които помиряват къщата. Много хора, много ученици си правят илюзии за едно, за друго и с това затрудняват живота си. Аз наричам илюзиите „незаконородени деца”. Заблужденията, които карат хората да страдат за Бога, за ангелите – чул-недочул нещо, тъй казал или писал еди кой си, това са все илюзии. Не, не, истина е само това, което ти сам видиш и знаеш. Туй, което другите знаят, то е истина за тех. По-нататък, истина за двама души е само това, което двама са видели и са направили сравнение помежду си. Истина за трима е това, когато и тримата са направили сравнение във видяното и резултатите са едни и същи. А сега, съберат се неколцина и единият казва: аз имам особено понятие за оня свят. Какво понятие? За онзи свят ти не можеш да имаш особено понятие, особена философия. В духовния свят светлината е такава, че който човек влезе там, не може да се лъже, не може да има илюзии. Там светлината е много силна. Във физическият свят може да има лъжи, понеже сенките се въртят. В този свят човек може да си състави две понятия за нещата, а в духовния свят може да има само едно понятие. Сега запример, щом се направи една такава забележа, веднага във вашето съзнание се явява мисълта: това е за еди кого си. Не, това е за обща бележка. За Истината трябва всякога да имаме еднакви схващания. Когато на едно дете в даден случай сложиш ядене за обед, не е важно много ли има, но важно за него е онова, което неговият език вкуси и неговият стомах възприеме. Което езикът на детето почувствува, и което стомахът му преработи, това е важното за него в случая. Паницата ти може да е пълна с ядене, но ако твоят вкус е покварен, ако стомахът ти не може да работи, какво се ползуваш от това изобилие? Някой може да има малко, но му е сладичко. Защо?

- Стомахът му е здрав. Първият казва: изобилно имам, но нямам вкус.

И тъй, при пеенето всякога пулсът спада на ония хора, които не вървят в правия път. После, всички меланхолици, всички хора, които намислят да извършат някое престъпление престават да пеят.

Разправя един американски проповедник следующия анекдот. Дете отива на събрание, в църква с баща си, човек на около 40-50 години, стар християнин. Детето казва на баща си: татко, аз виждам, всички хора пеят на събранието, ти защо не пееш? – Е, синко, те се радват, пеят, а аз съм утвърден вече, мене пеене не ми трябва. Те сега се учат. Един ден детето и бащата отиват с едно малко кабриолетче на разходка. Конят имал нрав да се спира на едно място и да не иска да върви. Детето казва: „Татко, конят се утвърдил, за това не иска да върви.” Благодарим на такова утвърдяване. Наистина животът не стои само в пеене, но то е е дно от добрите качества на човешката душа. Пеенето е само един начин по който човек може да се изрази. Френологически, тъй, както е поставен центърът на музиката в човека, той е на границата между две царства: между чисто материалния и духовния свят. Въобще, у всички хора, между всички религии разположеният човек ще го познаеш по това, че той всякога пее или най-малкото – тананика. Неразположеният човек не пее, той си мълчи. Разбира се, природата, като е вложила пеенето у човека, тя си има своите дълбоки причини, защо и за какво го е вложила. Защо хората пеят? Защо съществува пеенето? По своята същина пеенето съществува като един факт и ние го изнасяме – нищо повече.

Всички пеят „МИР” – до, ми, сол. „МИР” е сложна дума, нали? На И-то можем да турим една възходяща и една низходяща степен. И действително И-то е път на възлизане и на слизане. При М-то имаме вече минорна гама. Тя може и да се промени. При тонът сол вървим вече нагоре.

В какво седи силата на една реч? Правили ли сте изследвания, да видите, в какво седи силата на парите и силата на хубавите думи в живота? Вземете думите „ОБИЧ и ЛЮБОВ” Коя е по-звучна? - (Обич). Отваряне устата широка, като за изговаряне буквата „О”, означава избухване. Буквата „Б”, какво означава? Изучавали ли сте, какво свойство се крие в тази съгласна? При всяка съгласна буква се упражнява известно налягане върху небцето, т. е. Става известно нагласяване на устата. При Б, стискате устните си, а при Л туряте езика си горе. Пречупване става, геометрия има при изговаряне на буквите. При всяка една буква положението на езика и движението на устните е различно. Линията АВ на чертежа означава стисната, затворена уста. За да изговорите някоя буква, отвътре става едно напрежение. С-това е небцето и зъбите горе. При изговаряне на буквата Л, езикът взима положение Д. При изговаряне на буквата Р езикът е малко по-назад, взима положение Д1. При изговаряне на буквата К, езикът се оттегля към гърлото, взима положение Д2. Вижте какъв е законът. Знаете как се пише буквата К. Тъй, както виждате буквата К на чертежа, тя казва: аз мога и надолу и нагоре. Буквата К не е от много добрите букви. При изговарянето и, езикът е готов да мушка, като някое копие. Но К-то има и добрите си страни. То казва: аз мога не само да коля, но съм и кротък. После с К се пишат думите „кола и колело”. Значи аз съм в началото на всяко движение. „Клепало” също се пише с К. Имаме обаче и думите „клекав”, „кьопав”. Щото в буквата К са събрани противоположни качества. И то си го признава: две противоположни качества има у мене-и нагоре мога да отида, и надолу: К.

И тъй, тази енергия, събрана в гърлото, е причината да се произведат два различни резултата. При изговарянето на буквата К. В гърлото ни се намират известни чакри. Някой път изговарянето на буквата К, може да произведе в тебе или низходяще, или възходяще състояние на гърлото, т. е. Или да повдигне, или да понижи вибрациите на гласните струни. Защо? – Понеже тия течения отдолу минават в гърлото. Или, както казват астролозите К-то в своите лоши аспекти може да обърне туй движение надолу. И затова, при неразположение всякога трябва да употребявате меките букви. Коя буква е мека, според вас? – Буквата М. Кое взима участие при произнасяне на тази буква? – (Устните, носа). Значи М-то, казва на Б-то: аз не само раста и търся слънцето да го използувам, но зная и законите на мисълта. М – мисъл. Аз зная как да мисля. После в мене има и милосърдие. Сега това са само символи, емблеми на известни сили, които оперират в нас. Още имаме и думата милост и т. н. При неразположение на духа ще произнасяте тези меки букви, които са силни. Този закон до известна степен е верен. Всички думи или имена, които съдържат силни букви, мязат и на хората. Запример, ако буквата Р се тури в началото на една дума упражнява едно влияние, ако се тури в средата – друго влияние. Но за да се издигне човек над тия влияния, трябва по-високо съзнание, трябват знания. Ако знанието не се даде на хора, които не са готови, бабичосват. Аз наричам „бабичосване” туй състояние на хората, при което имат много знания,които не могат да асимилират, не могат да ги разберат и да ги използуват. Такива знания остават като една утайка в природата, а законът е такъв: всяко нещо в природата трябва разумно да се използува. И тогава, туй, което в даден момент вземеш и използуваш, то остава. Оставиш ли за после, минава неизползувано. Туй, което можеш да извадиш за себе си, в сегашния момент, то ще те ползува. Трябва да знаете, че едно обяснение, което ви се дава за една буква или едно разискване върху някоя тема, става само веднъж, не може да се повтори вече. Една мисъл, дошла веднъж и неизползувана, то е изгубен момент, втори път не се връща. Някой казва, е, после. Не, вие трябва да използувате моментите. Този момент втори път не се връща. Каквото си използвал, то ще ти остане. Туй съчетание на условията, при което известни истини са ти казани, в друг случай не може да ги имаш. Туй е верно несамо по отношение на човека, но и по отношение на нашата земя. Туй, което сега земята минава през пространството, втори път никога няма да го мине. Ще кажете: идущата година тя ще мине пак същият път. Да, тя ще мине около слънцето, но не и през същото пространство, защото и слънцето се мени. Следователно, този момент, който имаш сега, използвай го! Ти казваш: утре. Не, не, това е философия, която няма никакъв смисъл. Туй, което в дадения момент използуваш за себе си, него ще носиш през цялата вечност. Туй пък, което сега си изгубил, никога няма да го добиеш. Може отчасти да се домогнеш до него, но все таки ще чувстваш, че то е един кърпеж, не е цяло парче. И много праведници от невидимия свят, като погледнат с онова, вечното око на тази придобивка, ще кажат: кръпка е това! Тя може да бъде закърпена отлично, но все е кръпка. Сега вие ще кажете: защо този закон е толкова строг? Той е много хубав закон. Той е закон, само за ученици. И тези кръпки не струват пет пари за онзи, у когото има знание, съзнание, който търси Любовта, Мъдростта и Божествената Истина. Това са велики правила, с които човек трябва да борави....

/откъс от 11 школна лекция на ООК-26.12.1923г./ /следва продължение/