Отвъдния свят

Отдавна още, във епохи най-отдалечени,

пророци праведни, отшелници и риши

аскети строги, и монаси, и дервиши

постигнали са истина неоспорима:

че “над” земята свят невидим има.

Той съществува и не съществува-

царство на сенки и на привидения.

За някой - свята истина,за други пък лъжа.

Убежище от всякакви тежнения

или каторга за човешката душа.

Отдолу – ад, отгоре – рай, чистилище в средата.

Но не за “златната среда” тук става дума

или за “пътя златен”, начертан от Татхагата,

а за онази област сумрачна, в която

безличните и безхарактерните пребивават.

За праведните – Рай: с прекрасни плодове и птици,

реки от мляко, масло, мед или нектар;

постелки меки, дългокоси пламенни девици –

приготвени от Йеова и от Аллаха в дар

на сключилите Стария зявет със своя Господар.

Зелени пасища, потоци бистри и пенливи,

свещени дойни крави – за млеко и гхии,

пастири с флейти, увенчани гопи,

танцуващи в захлас на лунна светлина –

за предано-отдадените, жертващи храна.

За не позналите молитва, пост и благочестие:

лъжци, крадци, убийци и прелюбодейци –

казани врящи със катран сред дим от сяра,

където виковете им за милост само нови мъки

все по-ужасни и болезнени ще им добавят.

Така религиозната фантазия с картини страшни

на мъки нечовешки и сега заплашва

чедата божии, отдали се на Сатаната.

Или с примамливи и чувствени наслади

към праведност и непорочност ги приканва.

Дори Христос - самият Той докрай възвишен,

в беседите си прости пред тълпата,

за да повярват и да си спасят душите,

използвал е картината позната:

че там, във рая, щастие смирените очаква.

Ала наред с познатите ни догми и легенди,

създадени да вдъхват страх или надежди

сред не налучкалата праведния път тълпа,

за търсещите истинската Светлина

доктрина друга, много по-богата има.

За Свят обширен, светъл и красив,

където вечният стремеж към Истината свята-

преследван, поругаван и подтискан на земята-

освободен от плътските си букаи

се устремява без баласт към звездни викоти.

Там също има планини, реки, морета

(защото “както на земята, тъй и на небето”)

и градове, и общини, и слънчеви зари,

но и сумрачни области, лишени от лъчи,

където не виделите духовна светлина

във сън до новото си раждане ще пребивават.

Но съградилите си дом с основи здрави,

с духовен устрем срещнали “смъртта”,

във облик нов живота продължават;

талант и сили неуморно като влагат

в труда безкористен намират радостта.

Там всеки облика си с мисъл сътворява

и ако този орган в някого е неразвит -

поради слаба употреба в земния му бит -

той ням и глух задълго ще остане,

ако застъпник и водач пред него не застане.

С тържественост и устрем от сега се запасете -

те ключ вълшебен са за тежките врати

и “Царството небесно” тутакси отварят

на чистите сърца, лишени от поквара,

щом пламъкът на любовта във тях гори.

А дойде ли часът, “покойниците” близки изпратете

не с погребален звън и траурни слова,

а с пожелание “на добър път” и химн тържествен,

за не бъде поривът към светлина естествен

на вечната душа прекършен от скръбта.