По тънката сребърна нишка
Entry posted by Златна ·
1247 прегледа
По тънката сребърна нишка
издигам се като въздишка
Откъсвам се, без съжаление
от зимното си ежедневие.
Лишени от земно притегляне,
очите по нов начин проглеждат.
Те виждат - Вселената жива е.
И ангелски стихове пише тя.
Сърцето и в музика пее,
дъхът и - душата люлее...
..............................
По тънката сребърна нишка.
5 Коментара
Recommended Comments