Предновогодишно
В навечерието на 2011 г. ще споделя някои наблюдения. Голяма част от хората са влезли в залата с огледалата /маите/.
Всички сякаш предчувстват, усещат Новото. Има хора, които сякаш се блъскат в прозорците предусещащи светлината и не могат да разтворят криле, да полетят. Малко им е нужно да излязат...
Питам се, защо още се оглеждаме едни в други? Нима не можем да се вгледаме в себе си? Вкопчени в заблудите, в стремежа за власт и пари. Всички негодуват срещу системата, срещу обществото и хората... Водовъртеж, който повлича, не позволява нищо чисто и ново да се развие, да покълне като семенце, да обнови...
И мен се опита да засмуче този стар водовъртеж, но ме научи на някои неща, значи за добро е било. Важно е да зная, кои нашепвания трябва да избягвам...
Мъжете искат да управляват чрез жените, /неразбрали как да се повдигне жената/, жените пък се стремят да управляват мъжете си... Хора, готови да направят магия за "любов"* и пари, но не и да ги печелят с честност и доброта, с разум.
Родителите наставляват децата си, налагат им своето поостаряло възприемане за живота... Една отиваща си, отмираща култура, в която всеки е срещу всеки. Мъже и жени, вкопчени едни в други, изискващи, налагащи. Забравили, че обичта, топлината и всичко, което им е нужно е вътре в тях. Хора, вкопчени в Мойсеевите закони, вярващи в един Бог, който наказва, защото не са пуснали обичта и доброто в себе си. Защото не са разбрали и простили на себе си. Пленници на суетата, на собственото си, неосъзнато Его. Затворени във времето... Загасили искрата...
*"любов" е в кавички, защото, тя, Любовта не е принудителна и изискваща, а дава криле...
Малко са тези, дето се вглеждат в себе си, променят себе си. Това са свободните, разумни хора, които смирено се отдръпват от света. Осъзнали, че не могат да го променят. Могат да го приемат - такъв, какъвто Е. И да се опитат да му дадат от Любовта си. Да разкажат за Новият свят на Светлина и Любов. Защото тя днес е още оскъдна и светът, хората се нуждаят от нея.
Има толкова много материални блага, а липсва Любов. Липсва Светлина. Съзнанието на малко хора е приело различните, инакомислещите...
Всеки е прекрасен, защото ние още не сме завършили ученичеството си на Земята. Всеки от нас учи нещо важно, индивидуално за него самия. Всеки се нуждае от Истината, човешката и Божията. Сега приключва една епоха, но са ражда друга, по-красива и чиста. Изпълнена с Вяра и надежди...
Питам се защо не опитаме да постигаме целите си с Любов?! Какво ни коства да застанем пред някой човек и просто да излъчим обич от сърцето си, /както в анимационните филмчета - да се слеем в цветна, светла дъга/. Да забравим условностите и външните обвивки, етикетите-богат/беден, добър/лош... И дори и да е престъпник този човек срущу нас ще приеме с мъничката, чиста частичка в своето сърце топлинката, ще запулсираме заедно. Откровеният, чист подход е най-прекрасното нещо. Какво ли ще бъде ако застанем душа, пред душа и си говорим?
Много духовни хора тръгват да учат и наставляват другите, но обикновения /даже никой/ човек не се нуждае от това. А само от доверие и приемане. Та нима Духа не работи при всеки индивидуално? И не ни се разкрива по начин, който е само за нас си, разбираем за нас? Нима Бог не обича всяка жива душица и не я води в нейният си път?
"Докато нямаш Господ за Учител, никой не те учи, но когато започне Господ Христос да те учи, веднага ще се явят други учители да те учат на това-онова и да ти показват други пътища. Те са лъжливи – не ги слушайте, а само Христа Господа слушайте в тайна, без да изявявате това на явилите се други учители." /Борислав, благодаря/
Толкова е вярна тази мисъл и се появи в точният момент. Най-важното нещо за хората сега, в настоящия момент е да се обърнат към Бога. Всеки сам, чистосърдечно, искрено. Да произнесем молитва идваща от душите ни, не заучена, а да си поговорим с Него.
"Та в какво седи свидетелството Божие? Ти седиш, живееш в света; но знаеш ли кой те крепи? Ти стъпваш на краката си и казваш: аз се крепя на краката си.
Не, приятелю, имаш голямо заблуждение, ако мислиш, че се крепиш на краката си.
„Ами ти знаеш ли, аз имам глава, която ме крепи?"
– Не, в заблуждение си, ако мислиш, че главата те крепи.
„Ами ти знаеш ли, че аз имам гръбнак, който ме крепи?"
– Това е заблуждение, ако мислиш така. Не са краката, не е главата, не е гръбнакът който те крепи. Това е също такова заблуждение, каквото учените твърдят, че земята се движи в празно пространство. Не е така.
Има една велика сила в празното пространство, която е толкова мощна, че държи земята и всички останали светове."
Свидетелството Негово /Ани, благодаря за тази мисъл/
Да, Бог работи в света, в сърцата, умовете и душите на готовите. Колкото и да се бунтува и да се стреми старият свят да ги смачка и изцеди, да ги дръпне надолу, не би могъл да ги оцапа. Много закъснели, пакостливи духове опитват да пречат, но всичко е за добро. Новото Слънце изгря! Новият ден е прекрасен и скоро всички ще го видят!... Защото именно отвъд времето, в пространството на празнотата и тишината се създават красивите идеи и връзките с Новият свят, изгряват Нова Земя и Ново Небе....
Желая Новата година да донесе много светлинки и топлинки в душите, чистота и свежест. Да се поздравяваме в Новият свят, в Новата епоха на Любовта! Осъзнати и свързани в нещо по-Висше!
2 Коментара
Recommended Comments