Klaudia's Блог

15. В правда, истина и святост

Беседа от Учителя, държана на 26 юни 1921 г. в София.

„И да се облечете с новия человек, създадения по образа на Бога, в правда и светост на истината.“ (Ефес 4:24)

Едно време, когато Господ създал света, херувимите и серафимите дошли на земята със задача да вложат Любовта в сърцата на хората. Като изпълнили задачата си, те се върнали на небето. Един от учените ангели, като направил изчисление, дошъл до заключението, че така, както серафимите и херувимите вложили Любовта в сърцата на хората, животът им няма да се развива добре. За тази цел той написал една обстойна дисертация върху грешката, която направили серафимите и херувимите. Той прочел своята дисертация пред съвета на ангелите, за да им докаже, че светът се нуждае от една малка корекция. За да изправи тая погрешка, Бог го изпратил на земята като царска дъщеря в царството на Алгемар. И тя се казвала Алгемара. Тя била толкова красива, умна, стройна, че всички говорели само за нея. В който дом влизала, всички говорели за нейните необикновени очи, ум, ръце, крака, движения. С една дума тя владеела всички хора. Дошло време царската дъщеря да се жени. Започнали да се изреждат кандидати, един след друг, отбор момци, влюбени в нея до забрава. Като дошъл първият кандидат, тя го приела ласкаво, угостила го и след няколко дни му казала: „Ако наистина ме обичаш, дай ми дясното си око“. Тя обичала да яде очи, добре опечени. За да изяви любовта си към нея, той казал: „Готов съм да извадя и двете си очи“. Понеже искала дясното му око, той го извадил и с любов й го предложил. Тя опекла окото и го изяла с удоволствие. След това тя казала на своя кандидат: „Ако ме обичаш, извади и лявото си око“. Той извадил и второто си око. Като останал сляп, тя започнала да се забавлява с него, но скоро му се наситила и го оставила на слугите си, те да го забавляват. След време дошъл друг кандидат. Царската дъщеря постъпила и с него по същия начин, както с първия: посрещнала го ласкаво, угостила го, после му предложила, ако я обича, да си извади дясното око и да й го даде в знак на любов. Той извадил дясното си око и го предложил на своята възлюбена. След време поискала и лявото му око. Тя го опекла и изяла. Така постъпвала тя с всичките си кандидати, като ги ослепявала.

Питам: Какво разбрахте от тая легенда? Ще кажете, че с постъпката си като царска дъщеря ангелът искал да каже на света, че сърцето трябва да бъде сляпо. Затова хората и до днес казват, че човек се жени, когато дойде сляпата събота. Питам: Може ли съботата да бъде сляпа? Като запитвали царската дъщеря защо постъпва така със своите кандидати, тя отговаряла: „Който веднъж е видял моя образ, трябва да бъде сляп за всички останали образи“. Следователно, когато правдата, истината и святостта се вселят в човешката душа, те правят човека сляп. Думите на Христа „да се отречем от себе си“ означават да станем слепи за света, да задържим в съзнанието си само един образ – образът на Бога. Всеки знае какво значи да носиш два образа в съзнанието си. Всеки знае какво става, когато в сърцето на жената живеят два образа. Тук мъжете имат думата. Нека кажат жените какво става, когато в сърцето на мъжа влязат два образа. Това е наука, която Алгемара познавала, затова казвала, че сърцето трябва да бъде сляпо. С други думи казано: Човешката душа трябва да държи в себе си само образа на Бога. За всички останали образи тя трябва да бъде сляпа.

Това е разказ, чрез който хората могат да се лекуват, т.е. да се освобождават от своите слабости. Ако се разглежда буквално, ще изпаднете в противоречия. Ще срещате хора с извадени очи без да е подобрен живота им и без да се ликвидирали със злото. Човек може да извади и двете си очи и пак да си остане лош. От окултно гледище слепотата разбира толкова възпитана воля, че човек да вижда само ония неща, които му причиняват добро; ония, които му причиняват зло, съзнателно да отблъсква. Да бъдеш сляп, това значи да разбираш същността на живота, да знаеш истинската цена на нещата, както банкерът различава златните монети от фалшивите.