Към изворите на Живота
Entry posted by Слънчева ·
775 прегледа
Красив е Пътят на Възхода!
Човешката душа върви по него.
Някъде стъпва по остри камъни. Някъде пътят е стръмен и главоломни пропасти са от двете му страни.
Понякога Пътят е тесен като острието на нож.
Лицето и я светли. В очите и се чете една чудна светлина на възторг и умиление.
Ярка звезда блести над главата и. Тя и помага винаги. И всекога ходи с нея. Тя пръска лъчите си наоколо и осветлява пътя и.
Грамадни сенки от околните канари играят край нея.
Пътят е труден, но тя не усеща умора. Няма никакъв товар на гърба си, но се чувства богата и силна!
Тя е радостна. Едно слънце грее в нея.
Сърдцето и е сгряно от един вътрешен Огън!
Тя мисли за тия, дето са долу, в долината.
Изкачва се нагоре към шеметни висини за тях.
Всички долу са и мили и близки.
Тя иска да раздаде всичко, каквото има, на тия, които обича.
Чувства, че не е сама. Усеща около себе си присъствието на хиляди светли същества, които я обичат и които тя обича.
На върха има Един извор, чиито води имат вълшебна сила.
Те имат чудната сила да лекуват всякакви болни, да подмладяват стари, да съживяват умрели.
Тя отива нагоре само за хилядите свои близки долу в долината: болни, немощни, слаби, остарели и умирающи.
Близо е вече Върхът!
Като се върне, ще им занесе от кристалните струи на Живота.
Ще има покаже Пътя.
И хиляди ще тръгнат по него.!
КРАСИВ Е ПЪТЯТ НА ВЪЗХОДА!
Душата върви по него.
Из "Науката и възпитанието" - препечатено издание от 1896г. -Варна
1 Коментар
Recommended Comments