Aзбука на природата

Entry posted by KirilChurulingov · Октомври 27, 2010

1086 прегледа

На бялото цвете природата казва: „Ти трябва да работиш в чистота“. Докато работи така, цветето е бяло. Щом постигне нужната чистота, това цвете започва да работи в друга посока – да запази своята чистота. Като запази чистотата си, природата дава жълта краска на цветето и му казва: „Сега се нуждаеш от интелигентност“. После, когато цветето придобие тези качества, природата му казва: „Ти се нуждаеш от синия цвят, за да добиеш материята, необходима за посаждане на истината“. Краските на цветята са азбука на природата. Жълтият цвят например показва интелигентността на дадено цвете, но то няма органи както човека да изрази своята интелигентност. Beinsa Douno <object width="640" height="385"><param name="movie" value="http://www.youtube.com/watch?v=EsSeWKTa4v8?fs=1&hl=bg_BG"></param><param'>http://www.youtube.com/watch?v=EsSeWKTa4v8?fs=1&hl=bg_BG"></param><param name="allowFullScreen" value="true"></param><param name="allowscriptaccess" value="always"></param><embed src="http://www.youtube.com/watch?v=EsSeWKTa4v8?fs=1&hl=bg_BG" type="application/x-shockwave-flash" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true" width="640" height="385"></embed></object> : "Всъщност ние напразно се опитваме да изразим естеството на един предмет. Ние възприемаме само действията и историята на тези действия би обхванала без съмнение цялата природа. Напразно се мъчим да опишем характера на един човек; но ако, напротив, свържем всички негови дела и жестове, ще изникне един образ на неговия характер. Цветовете са действия на светлината, действия и страдания... Наистина, цветовете и светлината, са в определено отношение, но ние трябва да си ги представим като принадлежащи на цялата природа: защото чрез тях тя иска да се открие специално на окото. Но природата се открива и на други сетива. . . Да, природата се обръща и към други сетива - към познати, непризнати и непознати сетива; така тя говори за самата себе си, говори и на нас чрез хиляди явления. За внимателния човек, тя не е нито мъртва, нито няма". Гьоте За развитието на своите по-висши сетивa човек трябва да работи сам.