Мили мои съотечественици,имаме щастиѣто да чѣтем Словото на Великия Учител Беинса Дуно(Петър Дънов) на родния си език,а това си е направо късмет по рождение докато другите народи трѣбва да се потрудят за това. Нека не забравѣме,че един ден целия свят ще чете и пише на български и не от някаква наша мания и фанатизъм да се наложим,а доброволно и целенасочено от осъзнатост на всички ,че точно българскиѣ език носи в себе си енергиѣта на Свѣтлината.

Как мислите защо един наш президент предлагаше да се заменѣла кирилицата с латиница??? Не го наложиха официално,но нека не позволяваме да се наложи неусетно в ежѣдневието ни поради дълбоко спящото ни съзнание.

Идват чужди фирми и търсят служители,които говорят поне английски- ще кажете това е нормално,за лесна комуникация е,връзка със останалия свят,за наше добро е ,за нашето развитие е. Да, това е така,но ако един чужденец идва в страната ни да ползва нашите ресурси било то човѣшки или природни или законодателни и т.н. за да развива бизнеса си и да печели пари,то най-малкото нѣщо което трѣбва да направи е да научи езика ни в знак на уважение към страната ни и нас самите.Вие като отидѣте в друга държава на български ли говорите с тамошните хора или се стараете да научите поне няколко изречения от техния език???А ако започнѣте бизнес там????

Не казвам да налагаме маниакално само нашѣто си,не казвам да не учим чужди езици-в никакъв случай. Казвам само да бъдем внимателни и да не позволѣваме неусетно да се прекрачи границата слѣд която българската азбука и език ще са отживѣлица, ползвана само от бабите и дядовците. Българинът е устойчив ,издръжлив народ ,който е оцелявал и ще продължи да оцелява независимо от опитите да ни англонизират,американизират,туркизират и всѣкакви други .....-зират

Небесния символ " ѣ" трябва да се върне там,където му е мястото,защото „той е Божѣствена закрила за българите”.

Знаменосецът на българската азбука е „ѣ” и „ако се изхвърли от употребление българският народ много ще закъса”(както и стана).

„Бъдещето е на българите .Те ще оправят всички народи,понеже в техния език е буквата „ѣ”.

„Буквите „ѫ” внася светлина в ума.”

„Буквата„ъ” е добрият пазител,добрият стражар,който пази къщата и съкровището да не се изгубят”,”поставено накрая на думата означава Закон на Божествената хармония” „Ако не пишете „ѣ” няма да побеждавате”……….и т.н. и т.н….това са все мисли от Учителя

Крайно време е да се възстанови Кириловата азбука ,крайно време е да се върне небесния знак на покровителството „ѣ”, в който са заложени свободата на българския народ и братското единство на славянските народи,за благото на цялото човечество

Амин

ПП.в текста по-горе знакът „ѣ” не е използван по правилата описани по-долу.

Правила за „ѣ”(ят) в "Упътване за общо правописание" на Тодор Иванчов, 1899

Досегашната практика и всички разисквания, станали по нашия правопис, едно впечатление ни оставят, а именно, че не можем разумно да се простим с тоя белег от българската азбука. Крайно неприемливи са се оказали всички опити да се изхвърли тая буква от българската азбука и да се замени с други; такъв е опитът да се заменява тя с Е или с Я, според де как се чува; а за употреблението само буква Е, вместо ѣ не трябва и да говорим, защото подобно изменение води след себе си и изменение на самия изговор. Министерството в дадения случай санкционира приетата практика и оставя и за в бъдеще употребление.

Според това, Министерството предлага да се пише ѣ главно върху етимологическа основа. Така ще се пише: вѣра - вѣрен, пѣя - припѣвка, цѣлъ - уцѣля, вѣя - вѣтъръ, брѣгъ - крайбрѣженъ, исповѣдъ - исповѣдамъ, кѫдѣ - кѫдѣшенъ.

* Буква ѣ остая в корени и думи, дето се пада да бъде етимологически. За тия случаи се дава по-долу един спомагателен речник.

* Буква ѣ се пише в глаголите на -я: сѣя, милѣя и пр.

* Буква ѣ се пише в окончанията на минало несвършено и минало свършено време във всички случаи, дето се употребява при досегашната практика: видѣхъ - видѣше, видѣ; берѣхъ - берѣше и пр., и във форми и думи произведени от основата на тия времена, като видѣлъ, берѣлъ и пр.

* Буква ѣ се пише в края на наречията, които изглашат на звук Е: дѣ, горѣ, послѣ, сетнѣ, подирѣ и пр., с изключение на наречията: не, още, въобще и поне.

* С буква ѣ се пише членът на множествено число: народитѣ, борбитѣ, добритѣ, местоименията: тѣ, тѣзъ, онѣзи и формите, произведени от тях.

* Буква ѣ се пише като суфикс в останките от старото двойнствено число: рѫцѣ, нозѣ, двѣ, двѣстѣ и пр.

* Буква ѣ не се пише, както и досега, след ж, ч, ш, след гласна и в началото на думите.

От тук може да изтеглите добавка за вашата клавиатура с която буквите ѣ и ѫ ще са постоѣнно на вашѣ разположение