Божия милост
Тази септемврийска утрин Иво се събуди много преди слънцето да огрее Карабаир. Тихо се измъкна от топлите завивки.Плъзна нежен поглед по заспалото личице на Мира,дъщеричката.После,докато отпиваше глътка от кафето,въздъхна тежко.: "...Трябва да намеря пари за хляб..."С тази мисъл слезе по стръмните каменни стъпала,прекоси двора и се озова на улицата.До замисления мъж долиташе далечен звън на хлопатари,ранобудни хора го поздравяваха,както си му е обичаят.Иво кимаше с глава-нямаше сили да се усмихне.Лайтмотивът"Хляб...Пари за хляб..." беше завладял цялото му същество. Звън на църковни камбани го изведе от дълбокия унес.В неделя песента им е по-особена,по-тържествена.Неусетно се беше озовал пред църквата.С дълбоко спотаена надежда пристъпи в хладината на вековния храм.Приближи се до иконата на Свети Мина."...Помогни ми..Моля те,помогни..."И тогава я видя.Блестеше приканващо върху стъклото...Монета от един лев. Мисъл като светкавица блесна в главата му:"...Ше я взема.. за хляб ще я взема."В душата му се извиха урагани .Честното му същество не искаше това да е истина..."...Щом ми платят заплатата,ще я върна тази монета-десетократно ще я върна.."
Дълго стоя в храма.Издайничка-сълза се търкулна по красивото му мъжко лице.Беше станало тихо,тихо... Пред храмовите двери някой настойчиво го дръпна за лакътя.Иво се обърна и вида.я една просякиня.Жената вдигна поглед и прочете в очите му :"За хляб ли нямаш пари?На,вземи 2 лева..."Това бе божията милост...
2 Коментара
Recommended Comments