Четирите свещи
Entry posted by DarkAngel ·
1137 прегледа
Четири свещи бавно догаряха в една стая...
А наоколо беше толкова тихо, че ясно можеше да се чуе техният разговор.
Първата каза:
- Аз съм МИРЪТ!
Но вече никой не се грижи да съхрани жив моя пламък.
Усещам, че скоро ще угасна...
И не след дълго пламъкът й постепенно намаля, намаля и...
Изгасна съвсем...
Втората промълви:
- Аз съм ВЯРАТА!
Вече почти всички ме смятат за ненужна.
Затова няма никакъв смисъл да горя повече...
И когато тя замлъкна, повя лек ветрец и...
Угаси и нейният пламък...
Щом дойде редът на третата свещ,
тя първо дълбоко въздъхна, след което тъжно промълви:
- Аз съм ЛЮБОВТА!
Но нямам сили да горя повече.
Хората съвсем ме пренебрегнаха и вече не ме оценяват.
Забравиха да обичат дори най-близките си хора.
За тях аз вече не нося същия смисъл...
И още не изрекла последните си думи, тя също изгасна...
В този момент вратата тихо проскърца и се отвори.
В стаята влезе малко момченце и видя угасналите свещи.
Учудено и с присъщата си детска наивност, ги попита:
- Вие защо сте изгаснали?
Не знаете ли, че трябва да горите докрая?...
Но като не му отговориха, то приклекна кротко до тях и от очите му потекоха тъжни сълзи...
В този миг се чу гласът на четвъртата свещ:
- Не плачи, не се страхувай!
Докато аз продължавам да горя, можем да запалим отново и останалите свещи.
Защото аз съм НАДЕЖДАТА!
1 Коментар
Recommended Comments