ЕКО СЕЛИЩА.МИТ,УТОПИЯ ИЛИ ВЪЗМОЖНА РЕАЛНОСТ?
Entry posted by Розалина ·
2781 прегледа
Екоселища
Основни екологични проблеми
Ползвайки за модел селищата в древността, на много места по света вече се създават екоселища. В тези "зелени" градове икономиката е алтернативна на глобализираната пазарна икономика. Интересното е, че това е комуна в рамките на капиталистическа страна.
Австралия. Пример за това са градовете Малени и Кристъл Уотърс. Кристъл Уотърс е създаден преди 13 години, простира се на територия 640 акра, населението му е около 300 човека, а частната собственост представлява 85 парцела от по 1 акър, което прави 14% от земята. 6% е делът на кооперативната собственост, като останалите 80% включват езера, язовири, пътища и земеделски райони, използвани от цялото население.
Град Малени има значително повече жители - 9000. Есенцията на успеха му е кооперирането. Купува се и се продава в кооп, в който при желание можеш да имаш акции. Изградени са коопбанки, кооп за рециклиране на отпадъци, за опазване на природата, има кооп за изкуство, филмова асоциация, младежко списание и т.н. В Малени са построени малки и еднофамилни къщи със слънчобрани по главната улица, където не съществува опасността от превозните средства. 1/3 от населението е клиент на т. нар. коопбанка, която е създадена, за да спре изтичането на капиталите извън територията на селището. В нея лихвите са запазени стабилни и са инвестирани капитали в местни проекти и предприятия дори по време на кризата, което е присъединило и най-консервативната общественост. Това привлича и хора от други селища, създава се филмов клуб и театрална група. Тъй като с повишения интерес започват да се заселват много хора и селският характер на града започва да се губи, жителите на Малени купуват значителна по размер земя, запазвайки я по този начин от урбанизация и спекулации. Създадена е Асоциация на предприятията в града, която е с държавно и федерално финансиране за създаване и подпомагане на малкия и средния бизнес, както и нестандартно обучение. Икономиката на селището остава независима, но комуникира с икономиката на цялата страна-континент.
Канада. За да избягат от икономическата зависимост и перманентните кризи, задължителни за индустриализираната пазарна икономика, решения търсят не само австралийците, но и канадците. В канадския град Комокс Вали след икономическата криза в региона, резултат от цялостната криза в страната, хората създават първата местна обменна парична единица, наречена ЛЕТС. Тя е система, основана на бартерния принцип и има голям успех. Участниците в нея не се разплащат помежду си за получени услуги или стоки с пари. Участват не само граждани, но и магазини. По този начин икономиката на Комокс Вали се съживява много бързо. Системата е гъвкава и може да се прилага във всички сфери на човешката дейност и взаимоотношения. Примерът, даден от Едгар Камиерс, е: ако аз направя нещо за теб, ти ще направиш нещо за мен - помагаш на приятел да пребоядиса къщата си или учиш на нещо децата му, а той ти обяснява как да работиш с компютърна програма или ти дава уроци по испански. Публикува се бюлетин, в който гражданите декларират нуждите си и това, което могат да предложат в замяна. По този начин се свързват хора, които иначе не биха се познавали. Разширяват се традиционните взаимоотношения между роднини и приятели. Разплащането става с "паричната" единица ЛЕТС. Тя съществува единствено в ЛЕТС компютъра и има централна администрация - ЛЕТС "банка", която регистрира обмена между участниците, като всеки участник има своя собствена сметка със съответните приходи и разходи (кредити и дебити).
ЛЕТС ангажира безработните и създава устойчиви социални контакти. Медиите широко разпространяват принципите й и за няколко години идеята е популяризирана в целия свят. Вече са създадени повече от 2000 подобни системи.
САЩ. И в Съединените щати се създават подобни екоселища със собствена икономика. През Студената война всеки намек за социализъм би бил унищожен още в зародиш.
Пак в САЩ инерция набира пермакултурата. Комбинирайки пет компонента, някои от които имат статут на стихии в античната философия - въздух, вода, почва, енергия и организация, Бил Молисън създава пермакултурата. Тя е базирана на екологичната етика и представлява перманентно горско земеделие. Развива се в САЩ и произлиза от горското земеделие от трийсетте години, което е опит за противопоставяне на нарастващите пустини. Бил Молисън вярва, че горските екосистеми са толкова продуктивни, че е напълно неразумно да се практикува обикновено земеделие. Повечето системи се възстановяват и дори създават излишък от ресурси, като печалбата от реколтата е голяма, а в същото време има реални резултати във възстановяването на околната среда.
Дефиницията на пермакултурата е повече хумус от предната година, повече чиста вода, повече енергия, отколкото се използва и пречистване на въздуха. Днес тя включва екология на градовете и алтернативни парични единици като системата ЛЕТС. Целта е да се прекъснат негативните връзки, с които хората са се обвързали. Пермакултурата се характеризира с различни слоеве растителност, като обикновено най-високо са плодовите дръвчета, храстите са в средата, а зеленчуците - при земята. Създадени са множество образователни програми за перманентното земеделие по целия свят.
Китай и Индия. Градското земеделие, традиционната будистка икономика или свадеши са системи, идващи от древността и прилагани днес като опит за противопоставяне на глобализираната и индустриална пазарна икономика и планово-централизираната икономика. В Далечния Изток зеленчуци и животни се отглеждат в самите градове - покрай домовете и на свободните територии около града. Градското земеделие помага на милиони хора да избегнат крайната бедност. В Калкута повече от 20000 души са намерили работа в обработването на силно наторените земи на старите сметища. В Шанхай през 1991 г. са събрани 90% от битовите отпадъци на градското земеделие, което прави 8000 т на ден, и след обработка са били продадени на фермите в областта за наторяване. За щастие градското земеделие наистина се развива - 15% от световното производство на храна идва от 800 млн. градски стопанства. Решаването на проблемите с демографския бум (освен с програми за планиране на раждаемостта с демократични методи) е възможно и чрез градското земеделие. Програмата за развитие на Обединените нации (UNDP) с раздела си Градска земеделска мрежа финансира такива проекти. Струпването на капитали на едно място, неправилното им разпределяне на световния пазар, създаването на мощни финансови институции и корпорации определят нищетата, страданието, упадъка, финансоните и социалните кризи. За да се премахнат тези негативни явления, според природозащитните философи, икономисти и общественици трябва да се извърви обратният път - децентрализация на икономиката, експроприация на монополните отрасли, поставяне на таван, до който фирмите и компаниите, обединили капитала си, могат да печелят. За това е нужно преструктуриране на икономиката в повечето държави.
Идеята за свят без граници е хубава, но за свят, в който хората и народите запазват своята културна идентичност и националното си самосъзнание. В същото време хората трябва, за да бъдат мотивирани да работят, да имат собственост. Обратният път на глобализиране на икономиката е в създаването на малки икономически структури - най-добри резултати се дават в общините като отделни икономически системи.
Регионалната икономика е съществувала още от древността. Древните българи например не познават парите като обменна единица. Обикновено, както твърди проф. Петър Мутафчиев, те си произвеждали всичко сами. Единственото, което внасяли, е желязо и сол. Тъй като нямали какво да правят с излишъка, българите, както и много други народи, не се стремели към печалба и работели само по няколко часа на ден - толкова, колкото да произведат основните продукти, нобходими за живота. Това е уникален начин човекът да не се развращава, да не прави приоритетни материалните и физическите облаги. След като работи не с едничката цел да има още и още, той има значително повече свободно време, което да използва за културен и духовен подем.
Всъщност България е загубила много, когато започнала да копира ,още по времето на Първата българска държава , икономическото и политическо статукво на Византийската империя. Тогава хората разбрали, че могат чрез излишъка да купуват скъпите и красиви вещи, които им предлагали пазарите на империята. Богатството се превърнало в самоцел. Загубили се прабългарските взаимоотношения между хората, които правели ранната ни държава непобедима. Не друго, а икономическото и социалното разложение е сред причните за падането на България под византийска власт. Всъщност днес може би се постъпва по същия начин, като се копира във всичко устройството на империята (Европейския съюз и САЩ) и се насаждат техните ценности. Хората търсят западните стоки, гледат западните филми, стремят се да имат западно мислене. Нима малките страни като нашата да нямат своите способности и механизми да изградят национална и отговорна икономика, която да е в хармония с опазването на околната среда?
Други форми на регионална икономика в древността са полисите, на запад - икономиката на отделните села, в съвремието постулирана от Махатма Ганди като свадеши. В древния будистки свят икономиката е била регионална и свързана с природните условия на селището на съответната област. Всичко, което се е произвеждало, е ставало в рамките на селището. Излишъкът се е разменял със стоки и суровини, които не са се срещали в областта. Лидерът на малката общност е лично проявен пред нея, познава я и е заинтересован тя да бъде задоволена и да живее в незамърсена природна среда. Лидерът на една държава (а какво остава за водача на цяла група от държави, които са в икономическа зависимост една от друга) не познава хората си. За него не е усилие да построи завод за нефтопреработване, например както това е станало с компанията "Шел", която е изградила комбинат върху плодородна земя в Африка, унищожавайки я напълно с непрекъснати разливи на петрол. Местното население вече не може да лови риба, да отглежда животни и растения, а протестите му се смазват с военна сила. За Махатма Ганди духът на Индия е в селата й: "истинската Индия може да се намери не в нейните няколко града, а в 700-те й хиляди села". Ганди вярва, че само когато живеят в компактни общности, хората разчитат сами на себе си и сами създават условия за работа, позволяващи им да получат необходимите продукти и средства за живот. Системата свадеши избягва икономическата зависимост от външни пазарни сили, които правят селището нестабилно. Тя набляга на ръчния труд, който ангажира повече хора и е с високо качество и художествена стойност. Все пак развитието на науката и техниката не означава пренебрегване на всички досегашни средства за производство.
Европа. Идеята за възникването на Екотопия идва в Германия през 1988 г. Ако се създаде "селище на мечтите", много хора от целия свят ще се събират и ще експериментират алтернативен и природосъобразен начин на живот. В лагера няма лидери и всички поемат отговорността за съществуването и поддържането му. Определя се план за работата - основна цел на Екотопия е подобряването на състоянието на местността, в която се провежда. Организират се ежедневни съвещателни кръгове, в които всеки е свободен да участва. По този начин се работи в дух на разбирателство и взаимопомощ, а не на конфликти. В селището има екотоалетни, слънчеви душове, екобар, кухня, склад и импровизирани сцени. При гласуване се предпочита консенсусът пред мнозинството. Местното население приема с интерес провеждането на срещата и дори настоява през следващото лято младите еколози отново да се съберат в тяхното селище. Дефинирайки Екотопия, трябва да кажем, че тя е социален експеримент, даващ възможност за откриване на съвместни начини на съществуване в хармония един с друг и с цялата планета.
Изброените комунални стопанства и общности, организирани с цел опазване на природата в Европа, САЩ, Канада, Австралия и Азия са пример за успешно търсене на промяна в досегашния подход към живота и природата. Те далеч не са единствените. Опити за създаването на екоселища има и в Русия.
Търсенето на нови варианти за обществено устройство от все повече хора по света показва, че съществува проблем, за чието решение са нужни радикални и спешни мерки.
Екоселищата са доброволно събиране на хора в името на някаква цел. И тяхната цел е собственото усъвършенстване. А то е невъзможно без хармонията и баланса със заобикалящия свят. Тоест усъвършенстването на личността е екологичен механизъм.
изт.Статия на -Свилен Енев, Култура и екология, Варна 1999
Статията на Свилен Енев е доста интересен обзор на известните факти за еко селищата в света, към 1999 година.11 години по-късно, в България, има реални действия по въпроса.Опит за селище в стил Анастасия в Странджа.Множество реализирани туристически места с наименование еко-селище,най впечатляващото, сред които, лично за мен ,е селището в Троянския балкан -Азарея.
Тук според мен въпроса е друг.Очевидно не е проблем в днешно време да се изгради и доста бързо да започне да функционира едно такова селище.А май и хората доста бързо узряват за подобни решения,преситени от градовете и бетонните пейзажи,които си направихме през втората половина на миналия век.Днес, всички виждаме безмислието на треската за строителство.Но... стореното е сторено и малката планета Земя е изпълнена с огромни мегаполиси от стъкло и бетон,които на всичко отгоре промениха чувствително климата.Нали запечатахме толкова успешно земята,та тази година в България,през месец септември, купуваме полски домати.Това е положението .
Да се върна на въпроса,който ме гризка от вътре.Решение ли е днес хората да тръгнат и да си устройват нов бит ,на нови места,като организират еко селища?Че е решение,решение е .Но питам се .Какво се случва с вече похабените територии?Тях кой ще почиства?И има ли достатъчно място,ако желанието внезапно осени всички жители на планетата?Къде ще се изнесат от досегашните си обиталища?.Няма ли да се започнат отново конфликти за преразпределение на територии?Спирам с въпросите,защото те не ме водят наникъде.Това е минала възможност за болшинството хора според мене.Отделни опити има и ще има.Ентусиасти ще приключват с останалия свят ,забягвайки на своя обетован остров.А останалите и техните деца?Май решението все пак е другаде.И то е много ясно изразено в един надгробен надпис:
Започни от себе си
Думите, които ще прочетете по-долу, са написани върху надгробната плоча на англикански епископ В Криптата на Уестминстърското абатство:
Когато бях млад и свободен и Въображението ми не знаеше граници, мечтаех да променя света. Като започнах да остарявам и помъдрявам, открих, че светът няма да се промени, така че поукротих стремежите си и реших да променя само страната, в която жвееех.
Но и тя изглеждаше непоклатима.
В залеза на моя Живот, в последен отчаян опит се залових да променя поне моето семейство, най-близките ми, но уби, те не искаха и да чуят.
Сега, когато лежа на смъртния си одър, внезапно прозрях: ако най-напред бях променил себе си, тогава, чрез моя собствен пример щях да променя семейството си.
Вдъхновен и насърчен от моите близки, щях да мога да направя и страната си по-добра, а Кой знае, може би дори щях да успея да променя света.
Анонимен автор
Скъпи приятели,да не забравяме,че днес е важно да решим преди всичко задачата за самоусъвършенствуването на човека.А тази задача всеки я решава сам.И като започва от малките неща.Големите ще се решат ,ако ние решим успешно малките.Ако чакаме да се създадат подходящи външни условия и чак тогава да започнем да решаваме тази задача,то може да пропуснем момента и пясъкът в часовника да изтече безвъзвратно.Защото за всяка една работа си има благоприятен момент.Пропусне ли се ,трябва да се чака отново да дойде,а това понякога трае хилядолетия.Учителят Беинса Дуно,го е формулирал и многократно разяснявал по времето на своята и единствена в света Духовна школа, просъществувала 22 години -1922-1944 на миналия век.
Сега предстои за разрешаване една велика задача - задачата за самоусъвършенстването на човека. Ако този въпрос би се разгледал, както е всъщност, светът би тръгнал добре, но сега хората се въз питават малко по старата мода. Христос представя нов начин - нов избор трябва да се направи, защото по стар начин не върви работата. Трябва ново разбиране за това. Човек трябва да се роди изново, да види Царството Божие, да види какъв е новият ред и порядък на нещата.
Като проследявам живота на всички християнски секти, виждам, че те имат и знание, и богатство, и всичко имат, но едно само нямат - Любов нямат. На тях им трябва само една клечка кибрит. Като се запалят, могат да свършат отлична ра бота. Те имат и отлични разбирания, но остава да разберат Любовта и да я при ложат. Щом приложат Любовта, нищо повече от тях не се изисква. Новото уче ние иде сега в света да запали сегашните християни.
Новото верую е всички да станем Си нове на Бога... Сегашният свят ще бъде спасен само чрез Обич и тази Обич се показва само чрез човешкия ум, чрез човешкото сърце, чрез човешката душа, чрез човешката воля. Спасението от Любовта иде.
7 Коментара
Recommended Comments