На шега и не съвсем
Entry posted by не... ·
444 прегледа
Незнайна болест покоси дъха ми.
За нея нямам противоотрова.
Смалявам се, смалява се света ми
и да Го срещна вече съм готова.
Не доближавайте, че е заразно,
когато се допрете до проказа.
И няма лек човечеството властно
за тази точно пагубна зараза.
Убива всяка личностна надежда.
Изцежда всяка капка тъмна кръв.
Променя ДНК и не поглежда
че вече няма да си чужда стръв.
И няма да се хранят с тебе разни
праобрази от огледален свят.
Такава ми е болестта - заразна
и покосява и любим, и брат.
Но се развива твърде бавно в мене.
Симптомите ще видим след години.
Да можеше гласа ми да отнеме,
поне гласа, брътвежа да отмине.
И да запазя външно тишината,
та и смъртта ми да е в лекота.
От вътрешната ще цъфтят цветята,
отровили с листата си света.
Дали съм тъжна? - Не! Отдавна търсех
спасителната капчица отрова.
И я погълнах, за да ме възкръсне
избавена от Азове, и нова.
: )
4 Коментара
Recommended Comments