Учителя: "Когато някой каже „мене“, това е адът. Това лично местоимение на стар египетски език означавало адът"
Entry posted by Велина Василева ·
1349 прегледа
Знайте, че гневът, омразата са качества, които идат от един долен свят.
Когато някой каже „мене“, това е адът. Това лично местоимение на стар египетски език означавало адът.
Казваш: „Познаваш ли ме, кой съм аз?“ – Да, познавам те.
Който казва „познаваш ли ме“, той живее в ада.
– По какво се отличава адът? – По това, че там е вечният огън, който гори и разрушава.
По какво се отличава светът? – Той е мястото на крайното тщеславие, място на удоволствия. Когато търси удоволствия, човек е в света.
– По какво се отличава духовният човек? – Той се отличава по това, че иска свобода за всички хора. Той иска всички хора да бъдат свободни като него; всички хора да са радостни и весели, както той е радостен и весел. Радостта, веселието е основното качество на духовния човек. Духовният свят се изявява чрез радостта. Там няма скръбен човек, там всички са радостни.
Ако решите да отидете при Господа да Му разкажете всичките си скърби, мислите ли, че Той ще ви изслуша? По този начин не можете да отидете при Бога. Колкото и да се оплаквате от Иван, от Драган, Той няма да ви приеме и ще каже: „Когато вие двамата се примирите и между вас изчезне всякаква омраза, само тогава ще дойдете при мене“. Даже и Христос, като напусна земята, не можа да отиде на небето, докато още на кръста не се примири с евреите. Това е закон. Мислите ли, че Христос трябваше да каже, че ще отиде при Бога да се оплаче от евреите, където Го разпнаха? – Не, Христос се обърна към Бога с молитвата: „Господи, не им вменявай това в грях. Те не разбират закона. Прости им! От моя страна, аз не искам да имам някакво горчиво чувство към евреите. Аз нямам нищо против тях“. Трябваше ли Христос да ги намрази поради това, че те забиха гвоздеи в тялото Му? Ако не бяха гвоздеите, Христос нямаше да отиде на небето.
Когато се говори за чистота, аз я разглеждам като качество, потребно навсякъде.
Ако знанието изгуби чистотата си, и това се отразява зле върху хората.
Да говориш едно, а да мислиш друго, това е нечистота. Всяка дума трябва да бъде чиста.
Христос казва: „Иде време и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца в Дух и Истина“.
Тогава ще дойде истинското разрешение на великия вътрешен закон. – Защо? Защото в Любовта към Бога стои разрешението на всички мъчни въпроси.
Не е нужно да се отделим от света, но трябва да познаваме свойствата и проявите на света. Ако живеем в Божията Любов, ще видим, че и адът не е лош. Жителите на ада, сами за себе си, са добри, но ако при сегашните условия ние се намерим в ада, същите негови жители ще ни причинят големи пакости. По отношение на нас адът е лошо място, но сам за себе си той е отличен. Същото може да се каже и за света: По отношение на нас той може да е лош, но по отношение на себе си той е добър. И тъй, когато човек възприеме и разбере Божията Любов, тогава той живее за Бога, и Бог живее за него. И той ще каже както някога Давид е казал: „И в рая да живея, и в ада да отида, в душата ми ще има само радост“. При това положение, каквато работа и да започне човек, ще я свърши с радост и бодрост. Той ще бъде доволен от всичко. Който има Божията Любов в себе си, никога няма да бъде гладен, няма да страда, няма да ходи бос и окъсан. За него страданието е приятност.
Сега вие страдате, понеже не разбирате страданията и злото.
7 Коментара
Recommended Comments