Учителя:"Ние, съвременните хора, сме само автомати на същинския човек в нас"
Entry posted by Велина Василева ·
1203 прегледа
Хората са плодове на Божествения свят.
Бог очаква. Ние ако не станем най-хубавите плодове, каква цена имаме? Ако Бог се е жертвувал заради нас, защо и ние да не се жертвуваме за Бога? Бог не изисква това. Той сам се е жертвувал. Следователно и ние ще се жертвуваме. Бог като се е жертвувал, ни най-малко не се е изгубил, проявил [е] своята сила. Ние като се пожертвуваме в света, ставаме силни. Сега всички казват: „Като се пожертвува човек, става лошо.“ Като се пожертвува човек, става силен. Ледът като се стопи и стане вода, водата е по-силна. Водата като пара е още по-силна. От пара пак може да се превърне на вода. Водата може да се превърне на лед. Всякога, когато нещата се превръщат от едно състояние в друго, водата е по-силна от леда, парата е по-силна от водата. Та казвам: Ако ние се пожертвуваме, ние ще станем по-силни. Вие мислите, като се пожертвувате, ще изгубите нещо. Не, ще се трансформирате...
...Онова, което разрешавахме на Земята, говори не за горния живот. На какво замязахме? Сега погледнете тия хора на какво мязат, като ги срещнеш. По-напред бяха ангели, сега те са изопачени, черепите, ръцете им, очите са като на един престъпник. Ръцете на убийците са дебели и къси, главата – чрезмерно широка, челото много ниско, отпред сплеснато, отзад издигнато. Разгледайте главата на един вълк, разгледайте главата на един тигър, разгледайте главата на една кобра – тя е широка при ушите. Всички ония същества, които са миролюбиви, имат съвсем друга конструкция. Ние искаме сега такива, каквито сме, да влезем в Царството Божие. Аз ви казвам: Вие от една круша може да вземете един неузрял плод, но няма никакъв вкус. Може да го вземете да го консервирате. Избират се най-хубавите плодове за това...
...За нас, хората на Земята във физическия живот, духовният живот и Божественият живот не е понятен. Някои не струват хас от земния живот, но не знаят, че той е само отражение на Божествения. Онзи, който не може да разбере земния живот, той Божествения никак няма да разбере.
Сега трябва едно разбиране, туй е реалното разбиране...
...Сега често казват, че някой човек е духовен. Как ще определиш? Божественият човек и физическият човек си мязат, само че на Божествения човек главата е нагоре, а на земния човек главата е надолу. Туй е и в съвременната фотография. Когато фотографирате нещо, отражението е обратно. Трябва да го поставите в първото положение. Истинския живот трябва да го поставите във фокус. Онези, които не разбират този закон, като фотографират, дават тези негативи, дават изопачен живот. Казват: „Не мяза на човека, с главата надолу е.“ Огледайте се в една бистра река и ще видите, че човек в реката е поставен с главата надолу, а с краката нагоре. Вие сте с главата нагоре и с краката надолу, а гледате образа във водата, че неговата глава е към центъра на Земята, а вашата е към центъра на Слънцето.
Най-първо трябва да се избавим от известни илюзии или самозаблуждения, които съществуват във физическия свят.
За пример, някой път човек е недоволен. Щом си недоволен, имаш отражение. Виждаш човека с главата надолу. Вземи огледалото и може да го поставиш с главата нагоре. В огледалото ще видиш себе си. Само че в огледалото не може да го накараш да говори. Той може да направи всичките гримаси, но никога не може да чуеш гласа. Може би човек още по-напреднал да направи този в огледалото да говори. За бъдеще туй ще го направят. Един ден ще направят тъй, както скулптура, и второто лице там да говори. Може да турят един апарат и каквото ти си казал, и той ще говори. Казва: „Знае да говори.“ Но точно ще каже това, което ти казваш, нищо ново няма да каже от себе си. Ще каже само онова, което ти си казал.
Ние, съвременните хора, сме само автомати на същинския човек в нас. Ние говорим това, което той е говорил в нас. Казва: „Аз много зная.“ Знаеш толкоз, колкото той ти е казал. Той като престане да ти казва, ти млъкваш, не знаеш повече от това. Сега е необходимо едно огледало. После, човек сам не може да се огледа. Приятно е огледалото. Ти на физическия свят може да се оглеждаш. В Божествения свят, ако останеш там, не може да видиш себе си. Щом слезеш на Земята, ще видиш какво нещо е Божественият човек в умалена форма. В духовния свят човек е толкова голям, че не може да го фотографираш по никой начин. Като слезе на Земята, може да го фотографираш, виждаш го в умалена форма...
...Сега тия работи ги считате като „Хиляда и една нощ“. Може някои от вас да кажат: „Дали това е вярно или невярно?“ Вие казвате: „Тия работи не са верни.“ Туй, което сънувате в съня, вярно ли е? Като се събудите, това, което сте видели в съня, в действителния живот не е вярно. В съня съвсем друг е животът. След като се събудите, животът се различава от сънния ви живот.
В туй няма противоречия, защото тъй, както е Божествената реалност, без сенки тя не може да се разбере... ... Вие ще кажете: „Какъв е Божественият свят?“ Какъвто е физическият свят, такъв е и Божественият свят. Духовният свят и от двата има еднакво. Ние трябва да се запознаем с физическия свят в неговите подробности...
...Хората не разсъждават, казват, че Земята не е жива, но мъртва материя, една топка, която се върти. Едно заблуждение е. Никаква топка не е Земята. Земята е едно живо яйце, голямо яйце, от което всичко се измътя. Яйце, което съдържа всичките яйца в себе си, яйце, което има всичките възможности. Пратени сте на Земята да добиете едно от нейните качества. Другояче защо човек ще дойде на Земята? Бог от тази Земя извади онази есенция, най-чистата материя, и създаде човешкото тяло, което отговаря на всичките части на Земята. Има нещо в човека, което отговаря на цялата Земя. Има нещо, което отговаря на Северния полюс, има нещо, което отговаря на Южния полюс, има нещо, което отговаря на изток; има нещо, което отговаря на запад. Защото северът, това е Истината, или посоката на нашата глава. Северът е горе – нашата глава, югът е долу – нашите крака. Югът е Добродетелта. За да бъде човек добър, в него трябва да е добре организиран южният полюс. За да бъде истинолюбив, трябва да е организиран северният полюс. Или, ти за да бъдеш истинолюбив, главата ти трябва да бъде добре организирана. За да бъдеш добър, сърцето ти трябва да бъде добре организирано...
Истината има една определена тежест, която никога не се мени. Единственото нещо, което има тежест, без да се изменя в цялата вечност, това е Истината. И следователно чрез Истината ние подобряваме знанието, подобряваме Любовта, защото Любовта няма тежест. Това е нейното преимущество. Единственото нещо без тежест е Любовта. Единственото нещо, което е безгранично, то е Мъдростта. Единственото нещо, което тежи и което никой не може да дигне, то е Истината. Ти Истината не може да я мръднеш никъде. [Тя е] туй, което никой не може да го мръдне, но което е толкоз подвижно, че то като иска, навсякъде се движи. Като не иска, никой не може да го мръдне. Никое божество, никой ангел не може да го мръдне. Що е Истина? – Туй, което никой не може да го мръдне. Що е Истина? – Туй, което никой не може да го претегли.
Туй са моите определения с кратки думи да ви кажа какво нещо е Истината. Сега, има една Истина, която е отражение. Аз не говоря за това, то е друг въпрос. Като говориш за Истината, да живееш в нея. Да живееш в Истината и да говориш за Истината са две неща различни. Да живееш в Истината с Любов е едно нещо и да живееш в Истината без Любов е друго нещо. Ти тогава ще живееш в света на мъчението. Да живееш в Истината без Любов е ад, да живееш за Истината с Любов, това е рай. Що е пъкъл? – Да живееш в Истината без Любов. Що е рай? – Да живееш в Истината с Любов.
Следователно ние, хората, сами си създаваме нашия ад и нашия рай. Ти отхвърляш Бога и казваш: „Няма Бог, няма Любов“ – ти създаваш ада тогава. Казвате: „Защо Господ създаде ада?“ Ти го създаде. Измени възгледа си, възлюби Господа и веднага ще дойде раят.
1 Коментар
Recommended Comments