Рила-опит за разказ
Entry posted by Слънчева ·
1186 прегледа
Вчера беше неочакван и изпълнен с прекрасни изживявания ден. Тръгнахме спонтанно с приятелка към Рила. Сапарева баня, към Езерата.
Стигнахме до хижа пионерска и до паркинга за лифта. Толкова много хора имаше. А беше едва 9 часът. Моята приятелка остана, имаше си някаква работа. Реших да се кача сама с лифта. След кратко чакане, около 15-20 минути на опашка за билет тръгнах.
Гледката от високо и в движение е невероятна и такава приказна тишина, покой, който проникваше вътре в мен. Слънчевите лъчи вече започваха да парят лекичко, но ветрецът ги неутрализираше. Стигнах бързо до новата хижа. Хората като мравки пъплеха нагоре към езерата. Тръгнах и аз. Покоя на върховете и тишината на планината са нарушени, но хората търсят природата, имат нужда от заряд. И аз уморена от суетата на делника за това тръгнах нагоре.
Вървях сама, слушах бърборенето на групите, но някак в страни. Зарадвах се, че има много млади хора-малки дечица, ученици, студенти.
Наоколо ми имаше прекрасни гледки. Магията на огрените от слънчеви лъчи върхове, които светеха в различни цветове, цветята, мънички и нежни, вдигаха главички и се усмихваха... А небето беше синьо, безкрайно синьо, без облаче. Като се поизкачих малко видях и старата хижа. Около нея вече има палатки на хората от братството, които дават дежурства и се готвят за събора през август.
Вървях, вървях с толкова радост в себе си, една такава безпричинна. Малко преди да стигна полянката за Паневритмия в главата ми зазвуча-"Цялата природа пее, слънце топло вече грей, носи цветя и плодове..."Поспрях край Бъбрека /езерото Махабур/, поседях на камъните, погледах играта на слънчевите лъчи във водата. Но неспирното говорене на екскурзиантите ме извади от унеса. Една група мъже говореха за онези, белите, но някак с уважение, че те на 19 и 20 играят тука около белите камъни, пълно е с народ...
Усмихнах се вътрешно и бавничко тръгнах към Окото. Тесните пътечки нагоре бяха пълни, едвам се вървеше, трябваше да изчаквам някои по-възрастни хора. Все пак всички бяха с приповдигнато настроение и усмихнати. Стигнах до езерото, но се поразочаровах имаше мнооого хора, които обядваха, плажуваха... Окото /наричат го още и Сърцето/, шеста чакра, поглед на света от друг ъгъл...
Поспрях за малко и заслизах към Близнака. Там беше тихо и спокойно, нямаше никой. Докато вървях надолу забелязах как малки потоци вода се вливат в това езеро, като артерии, като венички, които го снабдяват с живителна течност. Прескочих един такъв поток, малко след това шляпнах в леко заблатено, обрасло с трева местенце. Около мен няколко жаби заскачаха и за да не настъпя една добре се окалях. Но и спасих живота. Излетяха няколко птици, бях ги уплашила. Струва ми се, че бяха скални яребици. Кацнаха наблизо и ме наблюдаваха, като видяха, че не ги застрашавам се върнаха в дупчици в скалите. Поседях до Близнака, попях си малко. После тръгнах към старата хижа. Налях си вода от Ръцете които дават и благодарих, на Учителя и на братята и сестрите, които бяха създали вълшебството.
На Рибното езеро нахраних рибките със сандвича, който си бях взела. Лакомийки, за нула време го хапнаха. Вече беше към 15 часа. Моята приятелка беше дошла и тръгнахме към езерото на Съзерцанието. Както всички други и то си има свое, индивидуално вълшебство. Поемах от заряда на това езеро, от тишината и покоя. Постояхме само около час и тръгнахме. На връщане в братския лагер срещнах Светлата и толкова се зарадвах, познат човек. Има вълшебство там, усмивки и заряд. Толкова леко и радостно ми беше и заподскачах надолу. Не исках да си тръгвам, сякаш си бях у дома. Но трябваше. Лицето ми беше зачервяло от слънцето, бях с изкаляни /преди това бели/ панталони, но с толкова радост и тишина вътре в мен.
От лифта надолу започваше цивилизацията, шума, бързането... Беше хубав ден, зареден с магията на Рила. Благодаря, че се случи.
25.07.2010г
2 Коментара
Recommended Comments