Пътят
Кога пораснах не разбрах, но разбрах, че живота е един път с не едно начало, с много отклонения и само с един край.Това ме наведе на мисълта, че няма значение от къде тръгваме, всички свършваме на едно и също място.Точно в този момент си казах, че като края и началото са без значение, то тогава пътя между тях е най- важен. Няма значение дали започваме по-добре от другите или по-зле от тях. Важното е единствено да стигнем до края на пътя, защтото заради това сме на началото, целта е да не се изгубим по пътя. Някои започват добре, някои зле, някои свършват зле, а някои добре, просто няма значение от началото. Да, то дава тласък и сили, но не е по-тежката страна. Човек, който не иска да стигне до края преди да е започнал, никога няма да стигне, дори и да няма дупка по пътя си.На някои хора се падат пътища без дупки, може би защото са късметлии или просто няма да се справят. Но пътищата са едни за едни - хубави и леки, за други лоши и тежки. Но такава е съдбата. Някои ще изминат пътя и без да ходят пеша, я някои ще се скитат до края на вечността, но така стоят нещата. Пътят си е път, просто трябва да вървим. Ако спрем трябва да спрем единствено да си починем и да съберем сили,а не надежда защото ако изгубиш надежда, края никога не идва. Няма значение по кой ще стигнеш накрая или по кой ще започнеш, важен е начина по който ще стигнеш до края.Това за мен има значение.Защото края е равен за всички, но това което ни откроява е начина по който ще стигнем до него!
Важното е да вървим, не да тичаме или пълзим. Когато тичаме, а не вървим пътя не можем да преценим. Когато пълзим надеждата и пътя напред губим, защото главата е забита към земята. Важното е да вървим, защото пътя ще преценим и надеждата няма да изгубим!
Иван - 16 години
3 Коментара
Recommended Comments