Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • постове
    20
  • коментара
    33
  • прегледа
    11480

Планината


Багира

589 прегледа

Планината

Планината ме приюти,

Скри ме от човешките ми грижици.

Планината говори.

Не зная думите, но ги разбирам.

Планина.

Живинка и песъчинка са на мястото си.

А аз?

Какво тихо утро!

Чувам зова на върха.

Копнеех

за тази искряща Светлина!

Но е прекалена за човешките ми очи...

Оставям в подножието ти

Опустошеното си сърце.

Отведи го към Безкрая!

Ето ги върховете.

Близо ли са, или далеч?

Под гъстите смърчове-

спокойствие.

Но смразява.

Изкачвам се.

Светът се отваря пред мен и в мен .

Думите изчезват!

1 Коментар


Recommended Comments

Гост
Добави коментар...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...