Планината
Планината
Планината ме приюти,
Скри ме от човешките ми грижици.
Планината говори.
Не зная думите, но ги разбирам.
Планина.
Живинка и песъчинка са на мястото си.
А аз?
Какво тихо утро!
Чувам зова на върха.
Копнеех
за тази искряща Светлина!
Но е прекалена за човешките ми очи...
Оставям в подножието ти
Опустошеното си сърце.
Отведи го към Безкрая!
Ето ги върховете.
Близо ли са, или далеч?
Под гъстите смърчове-
спокойствие.
Но смразява.
Изкачвам се.
Светът се отваря пред мен и в мен .
Думите изчезват!
1 Коментар
Recommended Comments