Раздай всичко

Entry posted by Слънчева · Юли 4, 2010

829 прегледа

/откъси/

И някой си големец Го попита и рече: „Учителю благи, що да сторя, за да наследвам живот вечен?“ (Лука 18:18)

Ето едно умно запитване. Самото запитване показва, че този богат и млад човек е бил умен. Той не задава на Христа въпроси, как може да бъде учен, как може да бъде силен, но Му задава въпроса, как може да наследи вечния живот.

Този големец идва при Христа и Му казва: „Учителю благи!“ Христос го пита: „Защо ме наричаш благ? Благ е само един Бог“. Христос му показва пътя, за да наследи вечния живот. За да наследим вечния живот трябва да се освободим от всички онези спънки за постигане на този живот, т.е. до тогава, докато човек е свързан с хората и чака те да му покажат пътя, те да му покажат това-онова, те да го подигнат, той не може на намери вечния живот. Значи, докато си свързан с хората, не можеш да намериш пътя. Ти, като този богатият, ще отидеш при Христа и ще Го питаш, как да наследиш вечния живот. Този богатият се приближава до Христа по човешки и Му казва: „Учителю благи!“ „Защо ме наричаш благ? Само Бог е благ“. Важен е този принцип, който трябва да залегне в нашите души, че само Бог е благ. Ако ние признаваме само Бога за благ, тогава ще настъпи вечния живот, но понеже ние сравняваме хората, кой е повече, и кой по-малко благ, ние се заблуждаваме. Ако искаме да разрешим въпросите в света, те тъй палеативно не се разрешават. Има известни погрешки в света, които се поправят постепенно, но има погрешки които се поправят изведнъж. например, има някой, който пуши тютюн, и постепенно, всеки ден съкращава цигарите, докато най-после се откаже съвсем. Някой пък каже, и изведнъж сверши, отсече – престава да пуши. Вие казвате не, постепенно ще намаляваме цигарите, човек не може изведнъж да се поправи, постепенно трябва. Да, това е единият метод.

Сега, този въпрос – какво трябва да направя, за да наследя живот вечен – Всеки един от вас трябва да си го зададе. Онези пък от вас, които имат вечния живот, трябва да си зададат въпроса: какво трябва да правя, за да запазя вечния живот? Но, след това има и трети въпрос: как човек да използва този живот в онзи Божествен смисъл, който е скрит вътре в него, защото за това е дошъл на земята. За да могат тия въпроси да се разрешат правилно, човек трябва да проучи своето съзнание. Вие може да попитате съвременните хора за едно тяхно състояние, за едно тяхно действие, за едно тяхно чувство, или за една тяхна постъпка, дали са прави или криви, те не могат да ги определят. Нещата, обаче, вътре в нашето съзнание, са точно определени. Човек никога не може да направи една постъпка, каквато и да е тя, и да не му се каже, дали тя е права, или не. Той в себе си знае, дали стъпката, която е извершил е права или крива. Онези които наблюдават отвън, може да имат криви понятия за нас, но ние самите никога не можем да имаме криво понятие. Опасността в съвременния живот е там, че ние някой път подценяваме своите лоши постъпки, а някой път подценяваме своите добри постъпки. Това са две опасности, защото лошата постъпка сама по себе си трябва да се изправи, а цената на добрата постъпка никога не трябва да се понижи. Всяко нещо си има своята цена. Една постъпка е дадена сила в света, и от нея ти не можеш да извадиш нещо повече от това, което тя съдържа в дадения случай.

Вечният живот, това са известни условия, при които човешкият дух може да се развива. При обикновения живот всичко онова, което имате, ще го изгубите, ще го изиграете, а при вечния живот всичко онова, което имате, ще го запазите за себе си.

Всички съвременни християни сте именно в тази последна стадия. Вие знаете, че Христос е благ, четирите заповеди на Мойсея сте изпълнили, но като дойде до последната, че трябва да ликвидирате, спирате се и казвате: мога ли да раздам всичкото си имане, мога ли да бъда толкова серсемин, че да ми се смеят хората? Затуй от всички се изисква едно будно съзнание, едно правилно разбиране на тази вътрешна философия на живота. Туй, което ни спъва сега, то е, че ние повече се занимаваме със своите наследствени чърти, мислим за баща си, за майка си, за дядо си, за баба си: какви въпроси са разрешили, но точно за себе си не мислим. Когато дойде да разрешаваме нещо за себе си, ние минаваме бегло, не се спираме върху своя дух, върху своята душа, върху своя ум и върху своето сърце, и ако даже се спрем, ние се спираме върху туй, което обществото изисква. Ние сме толкова повърхностни! Например, някой иска да стане пръв министър в България. Това е един вътрешен стремеж, но повърхностен. Някой иска да стане учен човек. Това е един вътрешен стремеж но повърхностен. Не, в човешката душа има вложено нещо по-дълбоко от това, което ти искаш: да станеш пръв министър.

Христос запита този младия човек: ти обичаш ли своя Учител? Готов ли си да извършиш всичко заради Него? Учителю благи, Му казваше той. Ако наричаш Учителя си благ, трябва да бъдеш готов да извършиш всичко заради Него. Христос го изпита отдалеч. Този младият беше учен човек, и той отговори на Христа: „Заради Него всичко мога да направя“. Да, но той лъжеше, той не беше готов. Чист съм, казваше той, но чистотата се познава. Има нещо в света, което не лъже. Когато ти си чист, и очите ти ще бъдат чисти, няма да са размътени. Когато ти си чист, и лицето ти ще бъде чисто, светло, няма да има един цвят като на керемида, или един тъмен цвят, като на негър. Лицето ти трябва да бъде светло, от него да излиза светлина. Когато си чист, очите ти не трябва да светят като на котка, но да имат мека светлина, ясен поглед, от тях да диша туй любовно чувство, че кой как те види, да има доверие в тебе. У кучето, например, има туй съзнание, че като види някого, маха с опашката си, радва му се, а като види другиго, свива си опашката и се отдалечава. Защо при първия човек се радва, маха с опашката, а при втория си свива опашката? – Защото очите на втория са страшни.

Та, Христос изпитваше този младия човек и му казваше: „Иди, продай всичкото си имане, раздай го на сиромасите и ела, та ме последвай! Нали ме наричаш „Учителю благи“, нали искаш вечния живот?“ Той не беше готов, обаче. За да се придобие вечният живот, изискват се най-големите жертви. Сега, някои хора разглеждат този въпрос и го прилагат до всички. Не, разрешението на този въпрос не се отнася до всички, а само до онези, които искат да добият вечния живот. Отидеш в някой магазин, искаш да вземеш някоя хубава дреха, питаш: господине, колко струва тази дреха? – 10,000 лв. По-долу не може ли? – Не може, цената е определена. Е, щом искаш хубава дреха, скъпо ще платиш.

Този младият човек пита Христа: „Що да сторя, за да наследям живот вечен?“ – Ще разпродадеш всичко и ще го раздадеш на бедните. Това не се отнася до глупавите хора. То се отнася само до онзи ученик, който иска да се домогне до вечния живот. Ами възможно ли е? – То е друг въпрос. За някои не е възможно, а за тия, които са готови, е възможно.

Вечният живот ще внесе една красота в нас. Мнозина казват, че имат вечния живот в себе си. Щом имате вечния живот, трябва да имате разбирателство помежду си. Тия хора, които имат вечния живот, са еднородни. Само еднородните неща се привличат, а разнородните се отблъскват. Два еднородни ума се привличат, два разнородни ума се отблъскват. Две еднородни души се привличат, две разнородни души се отблъскват. Ако двама души се отблъскват, значи те са разнородни. Следователно, ако сте разнородни и се отблъсквате, трябва да знаете, какво е разнородно у вас, дали сърцата ви, дали умовете ви. дали душите ви, или духовете ви. Трябва да знаете, в какво седи причината на туй разнородство. Недъзите на хората, до известна степен, се дължат на разнородството на желанията в техните сърца. Еднородни трябва да бъдете! В еднородността седи закона на Любовта. Тя прави нещата еднородни. Тогава как ще се поправи светът? – Когато хората станат еднородни. Златото и желязото еднородни ли са? – Разнородни. Обаче сегашните химици и старите алхимици твярдят, че желязото може да стане еднородно със златото, т.е. неговите вибрации могат да се трансформират. За това трансформиране има начини в самата природа. Наистина, не всичкото желязо, но част от енергията на желязото може да се трансформира в енергия от златото и да влезе в него. По какво се отличава желязото? – То се отличава по две неща: по своята твърдост (коравина) и по това, че ръждясва. То е силно, но същевременно и слабо, защото ръждата го разяжда и руши. Някой казва: не, аз трябва да бъда силен човек! Да, но силните хора ръжда ги разяжда. Аз ще ви докажа, че всички силни и мощни хора в света все ръжда ги разяжда. Следователно, нашето спасение не е в силата. Силата носи в себе си ръжда. И тъй, на всинца трябва еднородство! В този закон на еднородството ние трябва да схванем отношенията си към Бога. Този е великият закон, а не да питаме, дали Бог ни обича. Този въпрос, дали Бог ни обича, тази Любов на Бога ни е извратила. Това е много казано, нали? Бог, който е създал света, който тъй щедро ни е дал блага, всичко това ни изврати. Всичко това, с което Бог ни е надарил, нашите ум, сърце и воля, с всичко това ние злоупотребихме – извратихме се и взехме да се нагрубяваме един друг. Следователно, като не разбрахме Божията Любов, ние си създадохме най-голямото зло. Но, сега настава друг един закон: Бог е влязъл вътре в нас, наблюдава всичко, учи ни, как да Го възлюбим. И когато ние възлюбим Господа, Той ще урегулира нашите чувства. Защо трябва да възлюбя Господа? – Защото трябва да има някои, който да регулира моите чувства. Моите чувства ще се регулират само тогава, когато аз обикна Господа. Туй е вечният живот. Вечният живот седи в любовта ни към Бога. Ние ще станем безсмъртни, не когато Бог ни възлюби, а когато ние възлюбим Бога. Някои питат: възможно ли е да станем безсмъртни? – Възможно е. Туй е възможност, туй е една привилегия на човека, да възлюби Бога. Аз няма да ви казвам, как трябва да възлюбите Бога. Любовта ви към Бога не трябва да бъде като любовта на възлюбения към възлюбената, нито като любовта на майката към детето, нито като любовта на господаря към слугата, нито като любовта на учителя към ученика – любовта към Бога се отличава с едно качество: абсолютно доверие. Дойдем ли до любовта към Бога, обикнем ли Го, всяко съмнение трябва да се изхвърли. Дойдем ли до любовта към Бога, никакви философски разсъждения не ни трябват, защото философските разсъждения се отнасят към един по нисш свят, към земята. Между ангелите няма философски разсъждения.

...Тази готовност, да следвате или не Христа, е по една вътрешна свобода, никой не може да ви насили. Кажете ли: какво трябва да направя, за да наследя вечния живот? – Веднага в съзнанието ви ще изпъкне отговорът: иди, продай всичкото си имане на бедните, ела и ме последвай! Този въпрос у нас ние бихме го разрешили много лесно. Как? – Ако имаш една жена, която много обичаш, и Господ ти каже тъй: „Иди, продай всичкото си имане и парите дай на жена си, а след това ела и ме последвай“. Какво ще каже жена ти? Ако направиш така, тя ще те вземе за светия. Ако постъпиш с приятеля си така, и той ще те вземе също за много добър човек. Но, ако Господ ти каже да продадеш имането си и парите да раздадеш на онези, с които връзките ти са съвсем други, как би разрешил въпроса? Господ ще ти каже тъй: „За да видиш колко те обичат жена ти, дъщеря ти, син ти, приятелят ти, иди, продай всичкото си имане и раздай парите на сиромасите!“... Ако жена ти, дъщеря ти, син ти, приятелят ти, удобрят твоята постъпка, знай, че всички те обичат, но ако възстанат против тебе, знай, че не те обичат и че с тебе не могат да разрешат никакъв въпрос. Един ден жената казва на мъжа си: аз те много обичам, не мога да живея без тебе. Той й казва: Господ ми каза да продам всичко, парите да раздам на бедните, и аз го направих. Ако тя свие веждите си недоволно, значи не го обича. Но, ако му каже: туй, което си направил, е много хубаво, то е по моето сърце, тя го обича. Ако синът ти каже: много добре си направил, това е по моето сърце – това е твоят син. Ако дъщеря ти каже: много добре си направил – това е твоята дъщеря. Ако приятелят ти каже: много добре си направил – това е твоят приятел. И ако аз направя една добра постъпка, и моето сърце се свие, значи аз не се обичам. Усетя ли в такъв случай едно стягане на сърцето си, значи аз не съм съгласен със себе си. Някой път и аз не съм съгласен със себе си. При всяка една добра постъпка, аз трябва да видя, дали се разширява или стяга душата ми. Ето един въпрос, който трябва да се разреши по естество. Тук се изисква вече не най-малката, но най-голямата разумност, най-голямата любов, с която може да действате в дадения случай. Действате ли по този начин, разрешавате ли въпроса така, вашето лице ще светне, и в замяна на това, Господ ще ви даде други сили. Действате ли така, тогава ще напуснете копитата си, рогата си. Напуснете ли копитата, ще се освободите от юздите си. Напуснете ли рогата, ще бъдете свободни от нивите си. Всички вие имате хомоти и казвате: тежък е този ярем!

Аз говоря за учениците. И тъй, смелост се изисква! В истинския живот няма какво да се осъждаме. Грях е това! От становището на Любовта, никой ученик няма право да съди когото и да е. Аз имам право да съдя себе си, и като осъдя себе си, трябва да дам един велик пример. Като раздам своето имане на бедните, аз ще дам един добър пример. Това е право. За всичко онова, което ученикът е направил, трябва да мълчи. Говори ли много, нищо не е направил; мълчи ли за онова същинското, вътрешното, което е направил, то е нещо. За хубавото, за великото, което си направил, трябва да мълчиш. Аз не мога да отворя своя мозък да разкрия всички клетки в него, за да докажа, че аз съм учен човек, че баща ми, че дядо ми са били учени хора. Ако аз взема да доказвам това нещо с отварянето на моя мозък, какво ще стане с мене? Ако аз отворя моето сърце, да покажа, колко гънки има в него, какво ще стане с мене? Не, нито мозъкът си ще отварям, нито сърцето си ще отварям. Ако някой иска да види, какво става вътре в мен, нека съди по моите постъпки.

И тъй, най-първо между нас трябва да се образуват правилни отношения: да бъдем тихи и спокойни. Усещали ли сте Божествената тишина? Били ли сте при някое същество, на което, сърцето, умът, душата и духът са свързани с Бога? Били ли сте вие при такъв човек, да почувствате, каква тишина, каква радост има вътре в него? Аз не зная, на какво друго може да се уподоби един такъв човек, освен на онази първа пролетна утрин, когато птичките пеят, цветята цъвтят и навсякъде лъха чист, свеж, ароматен въздух. Такова е състоянието на човека, когато сърцето, умът, душата и духът му са в хармония. Такъв човек е разрешил всичките задачи в света, той е готов на всяка жертва.

Раздай всичко - Беседа, държана от Учителя, на 26 октомври, 1924 г.