„Безсмъртието е равновесие на нещата“

Казваш (казвал Учителя?!?) "Защото смирението е вътрешно качество; то е само пред Бога, а не е външно, пред хората..."

Всъщност може ли, ако няма смирението своето външно проявление (и пред хората!), да е истинско и да си се проявява само и единствено вътрешно,... (та дори и пред Бога)?

Аз не можах да се сетя за такива примери (светли и смирени хора!), а ти имаш ли?

Казваш (казвал Учителя?!?) "Защото смирението е вътрешно качество; то е само пред Бога, а не е външно, пред хората..."

Всъщност може ли, ако няма смирението своето външно проявление (и пред хората!), да е истинско и да си се проявява само и единствено вътрешно,... (та дори и пред Бога)?

Аз не можах да се сетя за такива примери (светли и смирени хора!), а ти имаш ли?

Безспорно е , че има външно проявление на едно вътрешно качество... "Каквото отвътре - такова и отвън"/Хермес/... Проблемът не е в това, че смирението не се проявява външно, напротив - то винаги се проявява... Проблемът е, че смирението не може да бъде разпознато , като такова, от низшия ум (егото)... Този ум просто - няма капацитета да разпознае истинското смирение... (Егото разпознава като смирение само фарисейството - когато друго его - външно, показно дава израз на своята представа за смирение)...

Пример : Исус Христос (най-смиреното Същество, Което е било на Земята) - формално е бил разпънат за това, че е богохулствал и че се е представял за юдейски цар. Това обвинение е било написано на Кръста Му - явно Той не е изглеждал никак смирен, външно (на мъчителите си)... Освен това - смирението пред Бога - на всички ония светци, мъченици на вярата, които са изгубили живота си, защото са били набедени в хиляди измислени грехове - също външно не е било разпознато...Напр. - дякон Стефан , от Новия Завет - докато зверовете от тълпата са го убивали с камъни - той се е молил за тях: "Господи! Не им считай този грях..."

Ако четеш Библията - ето няколко стиха :

Римляни 2:29

но юдеин е тоя, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чиято похвала не е от човеците, а от Бога. 1 Коринтяни 4:5

Затова недейте съди нищо преждевременно, докле не дойде Господ, Който ще извади на видело скритото в тъмнината, и ще изяви намеренията на сърцата; и тогава всеки ще получи подобаващата нему похвала от Бога.

Самият Дънов - също не е минавал за смирен човек, пред света... Бил е гонен, интерниран, хулен... А той е отдал целия си живот - в служба и послушание на Бога...

Казваш - "Проблемът е, че смирението не може да бъде разпознато , като такова, от низшия ум (егото)... Този ум просто - няма капацитета да разпознае истинското смирение..." Добре, но това си е проблем на самият низш ум, его ...или каквото и де е друго.

Всъщност, дори и това да е така, не е точна да се казва - " Смирението е вътрешно качество; то е само пред Бога, а не е външно, пред хората." ... и то само поради наличието на някаква субективна и неправилна оценка (външна) за даден случай.

Повдигам този въпрос не заради спора или за раздумка, а защото такава теза може да доведе до много заблуди в някой "смирени", които смятат, че тяхното смирение не е оценено от нечий ВЪНШЕН низш ум или его, ...НО на практика те са си много смирени и външно, и вътрешно, и ... пред Бог..

Аз специално съм наблюдавал много подобни случаи.

Изобщо, външно смирението си се разпознава лесно,... ако изобщо го има и е налично (вътрешно!).

Примерите ти за Христос и дякон Стефан за мен не са подходящи, защото мъчителите не се съмняват в проявената смиреност (външна). И двамата се молят за мъчителите си, а не заклеймяват, не съдят, не анатемосват, не роптаят, не заплашват... И най-низшият ум би разпознал подобно смирение, но какво от това? Това е графата на "непознато животно", което явно трябва да подлежи на дисекция и опити?!?

В този ред на мисли по-скоро мъчителите ИЗПИТВАТ проявеното външно смирение, което е необяснимо, ненормално и непознато за техните низши умове. Но както казахме - това си е техен проблем!

Примера с Учителя - спои по сходен начин...

Накрая - има и така наречените "изпити по смирение"... Явно, че те могат да бъдат големи и малки изпити, в зависимост от това кой колко може да носи. Учителите и Светиите са ни дали пример как се вземат големите, а при нас стои проблема - можем ли да се откачим от малките (с оправдания разбира се!) или ...просто ще си ги вземем и ще продължим напред.

Поздрави.