За Служенето
Entry posted by Слънчева ·
809 прегледа
Питам се, какво значи да служиш на Бога? Не е ли отдаване на светла идея, която е посята вътре в теб?... Не е ли вътрешната ни устременост към нея?
Да служиш на Бога, значи да си пуснал Любовта в себе си. Да носиш Истината, която дава Свобода...
Да служиш, значи да се уповаваш на итуицията си, да игнорираш нашепването на някои външни духове-интересчии. Да служиш на Доброто вътре в теб.
„Прочее, не можем да служим едновременно на Бога и на мамона. Ако служим на Бога, ще бъдем щастливи, а ако служим на мамона, ще бъдем нещастни; ако служим на Бога, ще бъдем здрави; ако служим на мамона, ще бъдем болни и бедни; ако служим на Бога, стомахът ни ще бъде здрав, ако служим на мамона, ще бъде разстроен; ако служим на Бога, ще бъдем почитани от обществото, ако служим на мамона, хората ще ни презират; ако един народ служи на Бога, ще бъде възвишѐн, а ако служи на мамона, ще се снишава и изражда; ако служим на Бога, умът ни ще се развива правилно, ако служим на мамон, умът ни ще се смущава и потъмнява. Това са двата принципа. Ставаш сутрин, смутен си, ще отидеш при Господа, ще отправиш ума си към Него, и ако Той положи ръката си отгоре, ще вложи равновесие и ще измени настроението ти. Затова казва Христос: „Елате при Мене всички, които сте обременени, и аз ще ви успокоя и утеша“. За да избегнете лошите последствия от първия принцип, който носи нещастие, всеки ден дружете с Христа. Първият принцип сам по себе си не иска да носи нещастия, а ги туря на другите: такова е неговото естество.”
Из „Двамата господари”-НБ, 21.01. 1917г.
Всички имаме нужда от средства, но те не са цел, нито смисъл на живота. Често сме вкопчени във външните условия, стараем се тях да променим, а не разбираме, че трябва да се възползваме от тях, за да познаем Живота, с всичките му страни и какво ни носи...
Опитвам се да съм верна на вътрешните си убеждения, на принципите си, доколкото ги имам. Много е трудно, защото да служиш на Бога, значи да си сам. Хората не могат да разберат това-едни смятат, че съм добра, други-лоша... Всеки съди по себе си, всеки иска наговата гледна точка да е вярната, да е последна инстанция... А защо? – Отговора е у всеки и сам трябва да го открие.
Бог има нужда от работници и служители и често ние не знаем кой, каква задача изпълнява, тогава защо да се съдим и произнасяме? Не е ли по-добре да проявим разбиране и добро отношение?
„Защо хората не успяват в живота си? – Защото не се стремят да угодят на Бога; те искат едни на други да си угаждат. Това е невъзможно. Към хората можете да бъдете учтиви, внимателни, услужливи, но никога не можете да ги задоволите. Ако срещнете гладен човек, нахранете го; ако срещнете жаден, напойте го. И в единия, и в другия случай, обаче не очаквайте те да ви бъдат благодарни и задоволени- все ще се намери нещо, заради което да бъдат недоволни от вас. И до сега Бог прави опити да угоди на хората и да ги задоволи, но не е получил никакъв резултат. Велика наука е да задоволиш човека. Първо Бог ще приложи тази наука, а после хората. Не се е намерил и до днес човек, който да задоволи хората, да му бъдат благодарни. Някоя майка мисли, че е задоволила детето си. Нека го остави два – три часа гладно, да види колко го е задоволила. И мъжът е доволен от жена си, когато е нахранен. Щом огладнее, той става недоволен. Само светлината остава вярна към хората. Тя не може да се изменя, да се проявява като светлина и тъмнина. Светлината всякога си остава светлина. Тя разкрива нещата, такива, каквито са. Пред нея не остава нищо скрито- покрито. Светлината има отношение към истината. Както светлината разкрива всички скрити неща, така и истината, дето мине, всекиго докосва. Истината разкрива човека във всичката му голота. Ще кажете, че истината е страшна. – Защо да е страшна? – Защото съблича човека. Какво лошо има в голотата? Да се мисли, че голотата е лошо нещо, това говори за опетнената и изопачена човешка мисъл. Животинското естество в човека не може да се възпита, нито може да се облагороди. Колкото и да се възпитава, в края на краищата ще прояви естеството си.”
„Великите условия на живота”-НБ, 12.01.1919, София
Все още хората имат нужда да служат на някой видим-на партия, на шеф, на ръководител. На децата, на мъжа или жена си, на обществото...Имат нужда от признания, от величие... Но няма нищо лошо в това, всички се учим... За всеки има място в живота на Земята.
Имаме Велики Духовни Учители, имаме Словото, знаем кое е добро и кое-лошо. И, когато сме подчинили своите интереси на Цялото, на Духа, то защо да се страхуваме?... Сега служим на Бога с мъничко, учим се да изправяме грешките си, учим се да си прощаваме.
„Хората отъ бѫдещата култура ще бѫдатъ напълно здрави и каквото кажатъ ще го направятъ, ще приличатъ на англичанитѣ. Нѣма да има нужда тогава отъ полици и гаранти. Моята дума трѣбва да бѫде една гаранция за мене, защото думата, която казвамъ, излиза отъ Бога, а Богъ ще ми бѫде гарантинъ.
Бихъ желалъ българитѣ да бѫдатъ здрави по тѣло, умъ и сърдце и да нѣматъ нужда отъ гаранти. Безъ гаранти, нека Богъ бѫде вашъ гарантинъ и всичко ще се оправи.
Това е девизътъ, това е религията, това е духовниятъ животъ. Единъ день, като ви срѣщна, ще кажа: „Браво на васъ българитѣ, вие сте народъ, който живѣе безъ гаранти.“
Идете си въ кѫщи съ мисъльта да изпълнявате волята Божия, да живѣете безъ гаранти и Неговата сила да бѫде съ всинца ви.”
„Волята Божия”- НБ, 22 април 1917 г.
Излиза въпроса-имаме ли сила да изпълним Божията Воля?- Да, Бог дава на всекиго толкова, колкото може да носи. Та кой ни познава най-добре, нима не е нашият Баща?...
Не ни ли дава Той най-добрите условия, за да израстнем, да станем разумни и да допуснем Любовта в сърцата си?
„Христосъ казва: „Само чрѣзъ духъ и истина трѣбва да служимъ на Бога“, и отъ тамъ произлизатъ двата елемента. Какво разбира евангелистътъ подъ думата „духъ“? Казваме за хората: „Взема се духа му, умрѣ.“ Слѣдователно духътъ е онази разумна сила, която дава животъ.
......
Сега ще се спра малко върху думата „Богъ“. Не мислете, че този принципъ е тъй отвлѣченъ, че нѣмате никакво понятие за Него. Всѣки отъ васъ, ако приеме тѣзи два принципа: да служи на Бога въ духъ и истина, може да направи единъ опитъ, вѫтрѣ въ себе си, да намѣри такива допирни точки, съ които да дойде въ контактъ съ Бога, съ онова Разумно начало, Което ние наричаме Богъ. Какви ще бѫдатъ слѣдствията, когато дойдешъ въ контактъ съ Бога? Ако сте мъртви – ще възкръснете; ако сте болни – ще оздравѣете; ако сте глупави – ще поумнѣете; ако сте изгубили смисъла на живота – веднага любовьта ще се разгори вѫтрѣ въ васъ. Въ момента, когато прѣкѫснете отношенията между Бога и васъ, ще настѫпи обратна реакция. Въ всички съврѣменни науки, които сѫ събрали богатъ материалъ, този прѣдметъ е добрѣѣченъ, но жизненъ процесъ. Ако може да разрѣшите какво трѣбва да бѫде служенето на Бога, вие разрѣшавате смисъла на вашия индивидуаленъ животъ и съ това ще придобиете една отлична философия за себе си.” изясненъ. Тъй че, служенето на Бога не е отвлѣченъ, но жизненъ процесъ. Ако може да разрѣшите какво трѣбва да бѫде служенето на Бога, вие разрѣшавате смисъла на вашия индивидуаленъ животъ и съ това ще придобиете една отлична философия за себе си.”
„Бог е дух “-НБ, 3 юний, 1917 година
Да служа, значи да познавам себе си и своите възможности, за да мога да давам, колкото са ми силите. Ако прекалено и непременно публично ми е нужна изява-егото се намесва, ако е с радост и Любов, няма значение дали някой оценява. Щом нямам вътрешно противоречие, значи съм с Бога.
Да служа, значи да не употребявам насилие над себе си и другите... Да ги разбирам, да прощавам, да упътвам ако ми е възможно...
„ „Който има ухо, нека слуша, що казва Духът." Велико нещо е ухото, с което слушаме. – Кого слушаме? — Духът, т.е. разумното начало, което Бог е вложил в нас. Всеки трябва да проникне в това разумно начало. Хората страдат от това, че не слушат Духа, а слушат всеки, който отвън им говори. Какво ще научите от тъпана, който бие без време? Какво ще придобиете, ако слушате дрънкането на газена тенекия? Какво ще разберете, ако се вслушвате във всеки шум, който се произвежда във външния свят? Всички хора изпълняват различни длъжности: учители, свещеници, съдии, майки и бащи. Питайте ги, обаче, какво са научили при изпълняване на своите длъжности? От осем хиляди години майките раждат, но станаха ли децата им по-добри? От осем хиляди години съдиите разглеждат дела и съдят хората, но оправиха ли света? От осем хиляди години свещениците и проповедниците просвещават хората, но можаха ли да ги научат на великия Божи закон? От осем хиляди години войниците и офицерите прилагат силата, но поставиха ли хората в условия, необходими за тяхното развитие? От осем хиляди години хората оправят света, но можаха ли да го оправят? – Защо не постигнаха това, което желаеха? — Защото са се отклонили от правия път, поради което не разбират Духа.”
“"Който има ухо, нека слуша, що казва Духът." Аз бих желал да не слушате само мене, но да слушате всички учени, които са създали нещо, всички музиканти и художници, които са обезсмъртили името си. В природата има хиляди цветя, реки, гори и планини, а не само едно цвете, една река, една гора или една планина. Великият Божествен Дух се проявява чрез всички цветя, реки, гори и планини, събрани заедно. Всички ние сме събрани заедно да обмислим един важен въпрос, да намерим начин как да развием и обработим вътрешното богатство, което ни е дадено. Вие не подозирате, какво богатство носите в себе си. Като развиете това богатство, ще влезете в контакт с природата, за да разберете Божествения Дух, Който работи в нея. Сега вие сте в положението на човек, който не знае отде е дошъл и де отива. Вие идете от далечен път. Вървели сте милиони години и днес сте спряли на една станция, да дадете нещо от себе си и да придобиете нещо. И земята, заедно с вас, пътува през различни места в пространството.”
“Що казва Духът”- НБ, 29-ти февруари, 1920 г.
Убеждават ме, че жената трябва да си стои в къщи и да слуша мъжа си, нищо лошо няма в това, но жената може да е полезна, да помага. Тя също има своята роля в живота, в обществото. Та нима като израстваме и учим себе си, не учим и другите? Време е жените да имат свое място в обществото, в света. Ние можем да изчистим името си и да покажем най-добрите си страни. Грешили сме, но кой не е? Днес искаме мъжете да ни подкрепят, за да можем да възпитаваме и образоваме децата си и себе си. Нашата служба е да помогнем на мъжете да разберат, че сме вдъхновение, че от тях искаме да са благородници по дух и да проявяват доброто в себе си. Налага ни се да сме мъжки момичета, защото светът е мъжки, но и ние бихме искали да проявим най-добрите си страни...
"Днес проповядвам на жените: Вие трябва да обърнете мъжете си към Господа. Спасението на света е във вашите ръце. Вие сте емблема на Любовта. Вие трябва да изправите изопачените умове на мъжете си. - Как ще стане това? - Като внесете Божията Любов в сърцата си. Ще обичате мъжете си. Ще обичаш мъжа си - едного, без да му ставаш роб; ще обичаш Едного, т.е. Бога ще обичаш в него.
Духът работи сега върху жените, затова те са повече религиозни и духовни от мъжете. Наблюдавайте дето стъпи женски крак, всичко тръгва напред: и наука, и религия, и музика - всичко върви добре. Жената е почва, на която всичко вирее. Ако изчезне жената, всичко спира - и наука, и религия, и музика и изкуство - почва няма. Поетът пише, докато носи жената в ума си. Щом отнемете жената, той изгубва смисъла на живота си и слага оръжието. В умовете на всички хора стои жената. Тя е любовта, тя е тяхната идея.
Аз разглеждам жената като полюс. Първоначално, когато Бог създал жената тя била съвсем различна от сегашната. На земята има една жена, която не е нито като тази на небето, нито като тази в рая; тя е само отглас, отраженне на възвишената, на благородната жена. И в това отношение любовта е само външно отражение на тази жена. Обаче, любовта се проявява само там, дето е жената. Отсъствува ли жената в човека, отсъствува и любовта. Ако хората знаят какво нещо е жената и я поставят на мястото и, светът моментално би се повдигнал.
В живота си съм срещал само няколко жени - някои в България, някои в чужбина. Истинската жена се отличава с нежността си - нито една груба дума не може да излезе из нейната уста! Всяка жена, която може да проявява грубост, не е още въплощение на истинската жена -тя се е отклонила. А туй, което отличава истинския мъж - то е благородството.
Днес гледат на жената като на същество, което има нужда от мъж - да я гледа. Казвам: това не е жена, това е инвалид в болницата. Според мен, жена е тази, която спасява света; жена е тази, която държи ключовете на живота; жена е тази, чрез която се проявява великата и мощна сила на любовта, която носи живота. Следователно спасението на света ще дойде чрез жената, а не чрез мъжа.
Човек трябва да приложи в живота си два велики закона. Първият закон - любов към Бога - представя мъжа; вторият закон - любов към ближния— представя жената. Мъжът трябва да се занимава с първия закон жената - с втория. С двата закона пък трябва да се занимава човекът. Вторият закон - любов към ближния, с който жената се занимава - той създава учрежденията, той създава обществения строй. Следователно съвременният строй, както н всичко в него се дължи, именно, на тази унижена жена. И тогава, каква трябва да бъде целта на съвременното общество, както и на съвременните държави? - повдигане на жената. Повдигнете жената на положението, в което някога се е намирала! Поставете жената на онова стъпало на което се е намирала първоначално и ще видите, че в продължение на 25 години светът ще се поправи. Спасението на света е в повдигането на жената. Не повдигнете ли жената, и не се ли повдигне тя сама, от никъде другаде не може да дойде спасението.
Като говоря за повдигането на жената, аз имам пред вид тази идея да проникне целокупния живот. Тя трябва да проникне не само между хората, но я между животните, растенията и минералите. Този велик закон трябва да обхване напълно и човешкото сърце. Ако човек унижи сърцето си, спасението пак не може да дойде. Спасението на съвременното човечество се крие в повдигане нa сърцето. Унижиш ли себе си, унижаваш сърцето си.Повдигнеш ли себе си, повдигаш сърцето си. Всички ангели всички светии, всички напреднали същества имат за цел повдигането на жената. Много от съвременните хора като че се противо- поставят на тази велика цел и казват: знаете ли какво нещо е жената? Тя е цяла змия! Който е ял попарата й, той само може да говори за нея. Като говорите, че жената е лоша, питам: кой не е роден от жена? Майка ви, която ви е носила в утробата си, която ви е прегръщала в обятията си, която ви е носила в ума си и в сърцето си, не беше ли жена? Вие не се спирайте върху това че тя е унижена. Каквато и да е тази жена, днес тя е ваша майка. Ако имате другарка, гледайте на нея като на ваша майка. На майка си пък гледайте, като че Бог е в нея. Човечеството трябва коренно да измени своите възгледи по отношение на жената. Иначе, спасението на света няма да дойде."
"Новата Ева или мисията на жената-майка"
3 Коментара
Recommended Comments