Чуване
Entry posted by Слънчева ·
838 прегледа
Дали сме се научили на толерантност? Можем ли да разговаряме помежду си? Имаме ли достатъчно добра воля да чуем и да се вслушаме в събеседника си? А дали някога сме се вслушвали и вглеждали в себе си?... Умеем ли да критикуваме, добронамерено /критикуваме може да се замени с по-подходяща дума/, а умеем ли да търпим критика?
Доста въпроси чакат отговор. Далеч съм от желанието да държа проповед, искам да си отговоря на въпросите и за това ще поразсъждавам.
Забелязах, че всеки от нас си има свои страхове, проблеми/комплекси натрупани в психиката и подсъзнанието, и при различни ситуации отключва страхове, реагира неадекватно-т. е. проектира своите си мисловни и психически модели върху другите... В хомеопатията се нарича делюзия.
Жалко е, че дори принципно изказани мнения провокират у някои хора реакции като от ужилване. А защо-защото точно хората, които имат силно развити лични чувства изискват от другите-уважение, приемане само на тяхното мнение, те именно си позволяват да раздават квалификации, да размахват пръст и да съдят...
Уравновесеният и разумен човек първо би се отдръпнал да оцени всяка ситуация безпристрастно, за да разбере своята роля, да научи своя урок. Но, както е известно вината винаги е по-удобно да се търси извън... мен.
Държим се като невъзпитани деца от детската градина. И от един въпрос по неутрална тема можем да направим скандал. А уж гледаме в една посока-духовната...
Но духовността е вътре, тя се възпитава и заслужава. Може да се изрази абсолютно противоположно мнение без да се обиди лично даден човек. Ако има принципи, общовалидни, общочовешки, които се спазват обаче... Т. е. да се мери с един аршин за всеки, да сме справедливи /първо към себе си/... Защото ако мен ме боли от някоя дума, сигурно и другия ще го заболи, е може би не точно от същата дума, но...
За жалост, когато на едно място се съберат хора с близки проблеми те взаимно си ги отключват по метода на огледалото. Всеки започва да се оглежда в другия.
Всички ние сме на различна част от Пътя, на различно ниво на съзнание и за това в едни и същи думи влагаме различни понятия, смисъл. Всичко това не би било проблем ако го използваме за своето съзнателно израстване, за натрупване на опит. Да не повтаряме грешките си, а да ги изправяме.
За да може човек да се социализира и да намира общ език с останалите е необходимо да чува и да опита /поне!/ да види различната гледна точка на другите, да умее да я приема и ако е необходимо с разумни доводи да я обори. Винаги при няколко различни гл. точки истината е по средата.
Да се води разговор със събеседник е явно голямо предизвикателство. Но защо? - Защото ние приемаме отсрещния, инакомислещия, като потенциална заплаха. Изказаното различно мнение разчупва удобните рамки, в които сме се вкарали... Нарушава интересите ни...
Но ако човек има Любов в очите си, ще види любов и отсреща, ако човек е приел, че има някъде дълбоко в него една Божествена частица, то и в другия човек ще я види...
"Не прави на другите това, което не искаш на теб да ти направят!"... това не програмира по особен начин-отрицателно. Както всяка забрана или заповед.
"Прави на другите това, което искаш на теб да направят!"... Не, защото трябва или защото другите така искат, а защото ми е приятно и ми доставя радост.
Преди време, в разговори споделих, че майка ми е била с леви убеждени, т. е. комунистически. Автоматично ме квалифицираха като "враг". Времето е такова. На друго място казах, че много ми допада манталитета на "западните" хора, които ясно и точно заявяват до къде и как могат да помогнат, дали и с какво точно могат да те почерпят, ясни са. Веднага ми реагираха, че това било от студенина и пак станах-"враг"... Изглежда "повредата" не е при мен. Това са именно подсъзнателните ни страхове и първосигнално приемане на всичко. Това са рамките и отсъждането-добър/лош! Приятел-враг... А всички сме просто хора-с болки, със страхове, жертви на жертви... на спящото съзнание.
Избрала съм да виждам и чувам доброто у всеки и от всяка ситуация да извличам поука. Избрала съм да бъда към хората такава, каквито искам и те да са с мен. Е, не се получава винаги, но пък има уроци...
Съдбата, Живота с някои хора ме разделя, с други събира... Благодарна съм!
Сигурна съм, че това, което писах до тук някои ще засегне, за други ще е полезно, но това е...
Изразих своите си мисли...
1 Коментар
Recommended Comments