Възпитание и секс

Entry posted by една Българка · Юни 8, 2010

1130 прегледа

За всеки,който иска да прочете нещо за секса и възпитанието на децата в деликатната им възраст. Материалът е част от личното ми заключения по темата в следствие на прочетени мнения,книги и най-вече личен опит.Написах го след разговор по темата с тинейджър. Разговор,който ме притесни и накара да се замисля за възгледите на нашите деца и за това,че са оставени да намират отговорите на много важни въпроси сами чрез опита си под влиянието на една деградирала обкръжаваща среда. Ние сме отговорни както за себе си,така и за тях.Нека не оставяме нещата на самотек,защото времената не са спокойни както преди много години и всяко наше безразличие може да коства много на нашите деца.Едно пояснение:това не е лекция за четене пред децата,а само материал върху който могат да разсъждават възрастните или може би по-философски настроената част тях. Също така авторът не претендира за абсолютна правота и не прави опити да убеждава когото и да било в каквото и да било.Просто излага свята гледна точка и се надява с това да бъде полезен.Може би разгледания въпрос и то по този начин интересува хората в една по-късна възраст от тинейджърската и то може би само определена група хора,но така или иначе като погледна назад си мисля,че би било хубаво ако в тази ми възраст имаше някой ,който да ми каже всичко това.Разбира се по разбираем за мен начин

Сексът не спъва нашето духовно развитие. Той е част от него, неделима като дишането, храненето, пиенето на вода,движението, усмихването…въпросът е в това как се прави,защото начина дава коренно различни резултати ,които могат да бъдат в двете крайности.В най-добрия вариант духовно и физическо здраве,хармония,баланс,успехи,защото се включва творческият потенциал и в другия вариант,когато не се прави както трябва, тогава води до болести,раздразнение, нарушения в нервната система и следователно неуспехи в ежедневните задължения.

Природата живее в нас и чрез нас,но можем да се възползваме от нейната хармония само ако се вслушваме във вътрешния си глас и чувство. Някой беше казал,че във всеки от нас има мъж и жена. Мъжете търсят външния образ на жената в себе си,а жените търсят онази жена,която най-много отговаря на жената вътре в тях. Т.е. всеки от нас търси своята идеална половина и когато я намери сексът може да бъде завършекът на това търсене,сливането на двете енергии за да може всеки да се почувства цялостен и завършен образ.Разбира се не винаги откриваш точната половина,защото не във всеки живот се раждат заедно,но може да се намери подходяща. Сливането, обаче се реализира само когато всеки е отдаден на другия,всеки от двамата партньори иска да даде частичка от себе си на другия,всеки изпитва истинска чиста радост от съществуването,присъствието и докосването на любимия човек. Без радост,без чистота,без отдаденост , сексът е безсмислен ,защото е само един физически механизиран акт,а той сам по себе си не носи никакъв плюс щом не преминава енергията през сърдечната чакра. Точно обратното,ако сексът се прави механично,без нужната концентрация,отдаденост,нежност,радост ,чистота ,ако целта е само да „вземеш” от другия вместо да „дадеш” или се цели само да изпиташ удоволствие или да се разтовариш, тогава не се достига високи нива на вибрация ,не се осъществява размяната и сливането на женската и мъжката енергия(есенция) и в резултат сексуалната енергия не може да се ползва ползотворно в ежедневието,дори се нанасят щети на организма и с времето тялото започва да боледува.

Според някой нивата на отношения в сексът са най-общо казано четири,а именно:

Първо ниво е подчертано физическо. Тук се изразяват най-вече инстинктите у човек, естественото му проявление е изцяло в материалният свят и не касае душата. Много важно е да се разбере, че душата също участва в сексуалното общуване. На първо ниво нейното участие е в латентна форма, само присъства без реално да се осъществява някакъв духовен обмен между двамата. Тук най- ярък пример може да се посочи порнографската индустрия и нелепият начин за демонстриране на власт на мъжа над жената, чисто физически.

Второ ниво е доста по-емоционално и продуктивно. Имаме влюбване. Емоция велика и загадъчна, вдъхновявала поети и художници, музиканти, творци…Ех, любов…Сексът между двама влюбени е изключително изживяване, разтърсващ, наситен екстаз. Любовта придава романтична окраска и нежност, копнеж. Голяма е разликата между първите две нива. Всъщност веднъж отскочили от земните окови на материята в първо ниво, далеч по – лесно става изкачването нагоре. Тук душата за първи път узнава що е споделяне. Физическото сливане е спонтанно, истинско изживяване на душите във физическо проявление. Природата казва “Да”…

Трето ниво е специфично по своята същност от гледна точка на йерархията. То не е над второ, а по-скоро е около неговата височина, но с друга насоченост. Сексът е осъзнат инструмент на общуване. Психологически погледнато това ще рече, че партньорите притежават в достатъчна степен познания по отношение тънкостите и техниката в сексуалните си умения. Лесно е преминаването от второ в трето ниво. Осъзнатите индивиди почти никога не се задържат на второ.

Себепознанието им от висотата на културата им дава дълбочинност и проникновеност, осигуряващи в пълна степен съзнаване, по време на акта. Дисциплината и самоконтролът, постигнати по пътя на самоусъвършенстване, са ценни качества в секса. Превръщайки го в изкуство, доставят на партньорите си изключителна наслада. Това е ниво, където в значителна степен е акцентирано на психологическата страна в секса. Общуването започва далеч преди самият физически допир. Нагласата, атмосферата, детайлите, финните нива на душата у другия са поле за действие в трето ниво. Тук вибрациите са много специфични и има голяма опасност от злоупотреба. Хората, овладели трето ниво дължат изключително сметка за всяко свое действие тук, понеже възможността им да упражняват власт върху партньор от по-долно ниво на практика е неограничена. Моралът и етичността са задължителни! Интересно е да се спомене, че на трето ниво любовта не е задължителна. Съществува голяма близост между двамата, но емоционалната свобода е отличителната черта от второ ниво. Индивидите са свободни, ограничения няма, само желание от двете страни.

Четвърто ниво е съдба. То е сливане на сродни души, овладели първите три. Прилича на екстаз, избухване на милиони малки частици светлина, сетивата са наситени до краен предел, имаме цяло. Те са едно с душите си, сърцата си, мислите, чуствата… Едно! Тук всичко е любов. Хора, срещнали сродната си душа могат мигом да се принесат от първо в четвърто ниво. Защото любовта е висша сила, неизменна, вечна като самата пролет и чудесата са нейната сила. Дар от Бога за човеците е най-красивото чувство! Насладете му се!

Източната философия казва: "Убий всяко желание!" Това обаче не е правилен превод, истинският превод на тези думи е: "Тури всяко желание на мястото му". Няма какво да се бориш със своите желания, важното е да се издигнеш над тях и те сами по себе си ще се урегулират. " (източник: Акордиране на човешката душа, т3, съст: Боян Боев, стр. 262-263)

Няма никакъв смисъл да се отрича сексуалността ,а да се осъзнае изключително важното значение тази енергия и как да се „впрегне на работа” така както е редно за да ни носи само позитиви . Нужно е да се опознаваме,както себе си така и нашия партньор,да изучаваме своята сексуалност,да не спираме да се учим запазвайки детската чистота в себе си.Сексът не само,че не спъва нашето духовно развитие. Той е част от него, неделима като дишането, храненето, пиенето на вода,движението, усмихването…и всичко това трябва да се прави по определен начин за да бъдем здрави и полезни както на себе си така и на тези около нас.

Това, което ни спъва, обаче е отношението ни към секса. Чувствата, мислите, които асоциираме с него , които много често са плод на комплекси ,на неправилно изградено мнение в следствие на зловредните ТВ-предавания,филми и секс-реклами.Те са, които ни спъват. В организма, както и в природата, процесите трябва да стават по естествен начин. Всяко насилване в една или друга посока, може да доведе до проблеми. Секса трябва да се свързва единствено и само с чистотата,радостта,желанието за сливане между мъжа и жената,желанието да дадеш частичка от себе си на другия,да му доставиш радост,да се насладиш на присъствието му,на това,което е той самия и с благодарност да получаваш от него. Сексът или любенето,което е по-правилната дума са извор на живот и там не би трябвало да има място за егоизъм. Който го допуска рано или късно „плаща сурова цена”.

Всички сме свързани помежду си като с невидима нишка и между нас тече поток от енергия, долавяме мислите и чувствата си и често ги приемаме за наши. Важно е да се разграничи източника на сексуалният импулс,който чувстваме,както и нивото на този източник.Дали е по-висш или по-низш в развитието си от нас. От една страна ние може да долавяме чувствата на някой друг и да си мислим,че това са наши чувства и да се стремим към съответния човек сексуално и едва по-късно да се отърсим от емоцията или никога да не се отърсим от нея ,а да останем зависими от чуждата сексуална енергия. . До 21 години все още се оформя човека като комплекс от тяло ,душа и дух и преплитането в сексуален акт може да доведе до зависимост с нежелани последици.Може би по подобни причини някой източни философии препоръчват да се избягва секс в по-ранна възраст. Тялото физически може да е готово за това,но дали и останалата част от човека е готова? И за жените и за мъжете е много важно да не започват сексуален живот прекалено рано ,защото това може да донесе негативни последици. Обратното :по-дългото въздържание съхранява енергията на индивида,следователно съхранява и творческия потенциал. Всеки сам ще реши за себе си кога,но като цяло ще е добре да не бърза много преди да е наясно със себе си. Според мен тук родителите могат да бъдат полезни с личния си опит ,какъвто и да е той.

Често срещани причини за проблеми при изразяване на сексуалността:

- човекът не харесва ,не обича тялото си

- не е учен от майката/бащата как да изразява по фин начин сексуалността си, финната енергия.

-Учат ни, че трябва да бъдем умни, добри, но не и как да се справим с една от най-големите сили в нас – сексуалността.

- малко известна информация за самото общуване и практически как става (в ранната възраст); малко информация от родители и образователната система.

- малко информация за емоционалните, умствените и въобще житейските аспекти на въпроса.

- децата нямат модел на подражание, освен медиите и приятели,a приятелите объркват, тъй като и те са неинформирани.Медиите пък са комерсиализирани и се водят по модата и най-вече от стремежа да печелят много пари без значение какво насаждат в главите на зрителите, без отговорност за последиците.

- неправилен мироглед „насаден” от невежи възрастни

- родители, които не говорят по тази тема с децата си

- родители, които не изразяват обич помежду си пред детето си

- родители, които упражняват над детето или помежду си всякакви форми на насилие (физическо, емоционално, психическо)

- незнание за изразяване на емоции и чувства, стеснителност, затвореност или недобро умение за общуване

- травми от общуване с другия/същия пол в ранна възраст

- психическа стегнатост по време на самото сексуално общуване. Източното мислене (и психология) набляга на пътя, на самото общуване, а западното - на крайната цел.

Възрастта на полово съзряване при децата или така нар. тинейджърска възраст е и възрастта ,когато детето изведнъж се чувства голямо и иска да бъде самостоятелно,но то всъщност е неготово за пълна самостоятелност,защото все още не може да осъзнае връзката между причина и следствие и съответната отговорност която би трябвало да носи за всяко свое действие.Това не зависи от никой,то е просто още един процес на развитие също както порастването на зъбките и всяко друго нещо през което минава всеки индивид. Същото е и със съзряването и осъзнаването на причинно-следствените връзки,т.е. ,че всяко действие си има последица и съответната отговорност. Пълното завършване на този процес и оформяне на индивида става на 21 години( три етапа от по 7 години).В последният етап от една страна децата са големи за много неща,а от друга са още малки,но те не го чувстват така и упорито се опитват да извоюват свобода във всяко отношение без да съзнават последиците на една такава свобода.Отговорният родител никога не дава пълна свобода на детето до като то не докаже с действията си,че е готово да ползва тази свобода по начин по който носи ползотворно развитие.

В тази възраст се появява любопитството към всичко,което правят възрастните и за съжаление много от нещата далеч не са от полезните и градивните. Пример за това са цигарите,алкохола,наркотиците…Все тежки зависимости,които оставят дълбок печат върху развитието на индивида и то в отрицателна насока.Няма да се спирам на причините за подобен избор,защото те са многобройни,но като цяло обществото върви в такава посока и никой не се замисля,че всеки човек носи отговорност. За съжаление липсва стабилна ценностна система на която да стъпи развитието на децата и да даде една по-голяма сигурност за бъдещето им. Всъщност ценности има,но сегашното образование и възпитание не се опира на тях.Те са заместени от безброй материали и знания за кариерата,за парите,за това как да ставаме все по-добри ,но не в душите си,а в постигането на материални блага и които методи за съжаление често са в пълно противоречие с духовното израстване и с човешките добродетели.

Когато едно дете в деликатната тинейджърска възраст се сблъска с всичките любопитства и противоречия на живота и няма почва на която да стъпи за да се чувства стабилно във всеки един миг на колебание,на агресивност,на обърканост,на депресивност то може да посегне към цигарите ,към алкохола,към дрогата….с други думи да си намери оправдание само пред себе си за постъпката си ,но това може да бъде фатално. Повечето хора станали зависими от изброените вещества не могат да се отърсят през целия си живот и това само по-себе си е точно обратното на онова което искат тинейдърите –свобода. Защото в стремежа си към свобода всъщност те сами влизат в капана на зависимостта .Реално те правят избора си няколко пъти и от там на сетне веществата избират вместо тях. Не родителите,не учителите,не самите деца,а дрогата,цигарите,алкохола диктуват живота им. Какъв по-голям затвор от това?

Какво става по-нататък? Под влияние на алкохол човек вече не разполага с целия си потенциал от умения,а напротив. Той става по-несъобразителен,губи реакциите си,здравия си разсъдък с което може да предприеме фатални действия за себе си или другите. Неопитните деца смятат,че това е добър начин да се отпуснат и да разтоварят напрежението от деня ,дори го приемат като средство да се освободят от задръжките си,за които смятат,че им пречат. Всъщност алкохола пречи да разсъждаваш добре и ако това беше нормално и на човек не му беше нужен разум ,тогава не би бил създаден с разум,а щеше да е просто още едно животно. Защо самия човек сам извръщава нещата като избира да ползва упойващи вещества, които уж да го отърват от напрежението и задръжките? Нужно ли е да унищожаваме здравето си с такива упойващи вещества за да се освободим от задръжките след като това може да се постигне с други средства - учейки се да общуваме по между си,учейки се да обичаме и уважаваме себе си и всичко,което ни заобикаля,както хората,така и природата. В едно такова състояние на духа,когато обичаш и уважаваш всичко, човек се „отваря” и не чувства други задръжки освен онези, които го пазят от лоши мисли и действия. Това състояние на будност е нужно да поддържаме за да се развиваме правилно. Стремежа към алкохол с цел падане на задръжките е по-скоро желание да се направи нещо за което в „будно” или трезво състояние съвестта ни казва,че не е редно. Именно това се наблюдава при тинейджърите като отношение към алкохола и точно това е един от въпросите при които те се мислят за достатъчно големи за да пият , а са достатъчно малки за да не осъзнават,че чрез алкохола те искат да се скрият от отговорността,да направят нещо за което да винят после алкохола(според мен други причини като посягането към упойващи средства за да се запълни празнотата или липсата на любов се наблюдава в по-късен стадий от живота на човека).Съвестта е страж,който ни пази и тя съществува във всеки човек,друг е въпросът дали самия човек иска да се вслуша в гласа й. Всъщност в началото на консумацията на алкохол децата смятат,че алкохола само ще им премахне задръжките,а реално те ще действат така, както искат и в трезво състояние. Едва по-късно може да стане ясно,че са минали границата на „каквото искат”и са отишли твърде „далеч”. Толкова „далеч” ,че да не могат да се върнат вече. Точно алкохолното състояние и всякакво друго състояние, освен „будното” и трезво са нежелани при решаване да се прави секс,защото сексът, както стана ясно по-горе не е действие,което изисква просто по-освободено поведение. Сексът трябва да е напълно осъзнато действие . Сексът, чиято роля и цел е от изключително важно значение за всеки човек се извършва задължително в трезво състояние и колкото е възможно с по-голяма осъзнатост.

За съжаление незрял или невеж подход към секса имат много хора и това води след себе си огромни негативни последици. Копирането на подобно поведение от нашите деца е пагубно за тяхното развитие. Ние самите не осъзнаваме това,а от къде биха могли нашите деца да знаят ? Колко деца са заченато в нетрезвото състояние на техните родители и плащат цял живот за тази грешка? Децата трябва да бъдат зачевани само с съзнателно и с безкрайно много любов. Това редом с всички човешки добродетели трябва да бъде в основата на възпитанието и образованието на децата ни за да израстват здрави физически и психически стабилни, душевно богати и изпълнени с позитивизъм и желания да правят безброй добри неща за себе си,за околните,за тези ,които идват след тях. Много по-голяма е вероятността един 20 годишен човек да стане първо родител от колкото стремглаво да се захване да гради кариера .Много незавършили студенти избират паралелно да създадат и семейство,а се оказва,че точно за това,за най-важното, нашите деца не са подготвени. Много години в училище са минали в учене,а никой не ги учи на най-важното. Просто образователната система им пълни главите с безброй ненужна информация,която ги превръща в незаинтересовани ,агресивни младежи,не виждащи смисъла на съществуването си. Откъсват децата ни от 2 годишна възраст,прекарват в училищата стотици хиляди часове до родителите се борят със системата в друг аспект- изкарването на прехраната и останалите материални придобивки. На пръв поглед уж е замислено за да е в помощ на родителите,но реално резултата е точно противоположен,защото никой не може да даде повече на едно дете, особено в ранната детска възраст от майката и бащата. Образователната система не набляга на отношенията между хората и на добродетелите не набляга на духовността,а набляга на „натъпкването” на всякаква ненужна информация,която ограбва децата душевно и ги прави психически нестабилни,идейно неориентирани,объркани за бъдещето си ,лутащи се между това какво искат всъщност и какво се очаква от тях. Някой успяват да се вградят добре в системата,намирайки си престижна работа с добро заплащане,но рано или късно повечето хора осъзнават,че нещо липсва в тях и не се чувстват щастливи,има някаква празнота,която не знаят как да запълнят.И нито алкохолът,нито цигарите,нито парите могат да запълнят тази празнота.Всичко това е само бягство от същността на проблема и Истината. Празнота има, защото нямаме добра основа от добродетели и идеали към които да се стремим,защото в обществото ни цари безлюбие и стремеж към материалното ,защото сме прекъснали връзката си с Бога и търсим спасението си в преходните неща. А истината и спасението ни е само в едно- Любовта. Тя е извора на живота и само прилагането й в ежедневието запълва празнотата в душите, придава осъзнат смисъл на съществуването, изпълва с радост сърцата, човек става истински жив.

Мили хора,майки,татковци и всеки ,който чете това послание,

Върнете Любовта в живота си,предайте я на вашите деца,на хората около вас,на природата около вас,грижете се за Любовта като за най-ценното нещо в живота ви и бъдете изпълнени с благодарност,че сте способни да обичате.

С обич и усмивка за всички търсещи души,с надежда,че написаното може да бъде полезно

Любов и Светлина