Вървя към сутрешното си кафе и новия работен ден, а клепките на очите ми са още сладки за сън и кожата ми попива топлината на изгрялото слънце. Юни е и седем сутринта. В ума ми вече се подрежда списъка със задачите, които ще свърша, има две важни делови срещи и срочен проект, който ще приключим...

Бавно задминавам жена, която води детенце. Държи пухкавите пръстчета на къдрокосо момченце на около три ~ то ме поглежда и синьото в очите му е странно познато... също като облаче над тихо море. Обръщам поглед и към жената ~ белите сандали контрастират на малиновите й устни, и отново същото небе в погледа, който минава през мен. Тя дори не ме забелязва, държи топла питка в ръце и чупи малки залчета хляб, които поставя в устицата на детето. В този момент вдъхнах аромата на липите, чийто цвят се разлива върху ни...

Сякаш отдалеч чувам мелодията за събуждане на мобилния ~ отварям очи и сънено виждам дисплея... Юни е и седем сутринта...