И слушаме песента на небесата

вдъхвайки теменужено Млечния път

когато ни гали ласката на зората

и сетивата ни долавят акорда на Лунния лък

цигулчица ~ пее в човешкото сърчице

по-нежна от леко пухено перце

по-силна от гръмовния тътен на нова Вселена

по-ярка от дъга пременена

уханна като цъфнала вишна

кълн в угар изпръхнала

медена пита със Слънце препълнена

сладост омайна, цяла с Любов ...изпълнена