Дванадесетте избора
...всеки от нас избира (много преди да дойде тук...) датата, място и часа, в който да се роди. Това определя опитностите, които Душата иска да преживее в настоящото въплъщение... Дванадесет избора и дванадесет Слънчеви знака, чрез които можем да го направим...
Нека бъдем, колкото можем по~осъзнати за Любовта, част от която сме...
...
Бяха дванадесет ~ всяка със собствен цвят. Крилете им потръпваха, когато преминаваха отвъд, а нежният пеперуден прашец тихо се сипеше по челото на Вселената… И като немирни деца, пеперудите се гонеха и впускаха в бяг към топлото Слънце, което милваше крилцата им.
Чудех се, този път, коя ли да си избера (да бъда)? Ето, тази обагрена в алено червено, напориста и бърза като амазонка, щеше да е първа във всичко и безстрашна като воин… По крилете на друга, бе изписано бебешко розово ~ също толкова пухено и смарагдовозелено, което бе дълбоко и обичащо като самата Венера…
Звездите бавно изплуваха на хоризонта, а аз все още не можех да реша… Следващата пеперуда, бе изтъкана от ментално изящество, толкова въздушна и лека. А тази до нея – о, по крилете й течаха реки, преливаха и отразяваха сребърната пътека на Луната; а тя срамежливо изписваше пируети… Другата е събрала злато от Слънцето и щедро случва вълшебства, знаейки, че всички й се възхищават.
Пред погледа ми попадна и едно диамантено крило ~ което може да е само на девойката, носеща житния клас; леко въздъхнах, защото знаех, че имам още много път, докато стигна до нейната мъдрост. И ето, отново полъх от криле, рисуващи с музика, докато изведнъж разбрах, че следващата е много специална ~ тя знаеше тайната на прераждането и смъртта, подобно на фениксова птица.
После ме заля ведър Юпитеров смях и препусках в едно с пеперудите-кентаври, опънали своите лъкове. А тези, оловносиви криле на следващата могат да бъдат толкова сигурни и преданни. Да, а другата е просто непредсказуема – сякаш живее в бъдещето и носи, чрез маха на крилете вести от там… И последната, дванадесетта ухае на тайни, морски бряг и коралови чудеса…
Погледнах красотата на дванадесетте пеперуди и разбрах…която и да изберях (да съм) ~ всяка една щеше да е частичка Любов, дошла от самото сърце на Вселената…
* вдъхновение за горното е прекрасния разказ на Радислав (благодаря ти!), публикуван тук - http://www.pisalka.net/?p=381
6 Коментара
Recommended Comments