Теспих
Entry posted by infinity1305 ·
1967 прегледа
Усмихната подтичва дъщеря ми
и цялата земя блести в смеха и.
А тежкото небе примигва нямо
и се разделя, за да стори път
за ехото от малките крачета
надиплящо багажа ми, за спомен.
Дали ще ме пропуснат след мечето
без копчено оченце... Но виновно
ще схлипам пред вратите два куплета
и после ще запея по детински,
дори ще потанцуваме с дайрето
на вечността, с духа ми бедуински.
Ако е нужно - маски ще наденем,
ще зазвъним със ангелски звънчета.
Каквото трябва. Само, за последно
да чуя двете мънички крачета.
Бих сторила ковчега си на стълба
за всеки звяр, убиец и измамник,
бих заплатила трижди данък кървав
и мъката на онзи разпнат странник,
бих просила отсрочка за съдбите
на всеки, стъпкал Божието име...
ако пред прага ми сведат очи
и ме оставят в спомен да я имам.
Но правото на спомени за нея
отдавна проиграх с хазартно себе...
И ще ме върнат тук, за да изтлея,
под натиска на спомена за тебе.
3 Коментара
Recommended Comments