Пролет
Пролетта е събуден безкрай,
пролетта е южнякът със топлата прежда,
настървеният кучешки лай,
теменужка, която от храста поглежда.
Пролетта е и къс синева,
и размаха на щъркова сянка,
и тревица, подала едва,
и черешова бяла камбанка.
Пролетта е прекъснат покой,
най-висока вълна на душата,
младо стадо на тих водопой,
едри капки от дъжд благодатен.
Пролетта е животът ни в цвят,
птичи песни в зелена дъбрава,
най-брилянтния, радостен свят,
който още от детство познавам
2 Коментара
Recommended Comments