стихове
Мечта
На луната пращам своите послания
разговарям с нея - пак за теб.
Любовта ми цяла е едно страдание,
със звезди изписвам име - Ф е б...
Колко ли ще чакам още твоята усмивка,
твоите очи в мойте да се вгледат?..
В нощта потъвам, в облачна завивка
топлината търся. А звездите моля тебе да намерят.
И в съня те каня, чакам
и от него бягаш още...
И небето с мен заплака,
ще те чакам още, много дълги нощи.
*******************************************************************************
Сделка
Премерената доза светлина,
е лъч случаен в тъмнината.
Премерена и дозата любов
уви, не предизвиква красотата.
Раздаваме отмерено-не себеотдаване.
Любов и чест-в обяви за продаване.
Предлагаме и получаваме на "подобаваща" цена -
купувайте и не намирайте махна!..
*********************************************************************************
Не понесе никой Любовта, която в мен звучи.
Звук на безпределни честоти,
от който струните опъват се жестоко...
Изгаряща любов, завинаги затворена дълбоко.
Докосна я със чистотата мъничко дете
/от обичта неземна не се страхуват те/...
те носят я в себе си от Там,...
но с нея в този свят оставаш сам...
**********************************************************************************
Отвъден свят
Русалки нежни, самодиви
и разни там митични същества,
Летяха в пространство приказно красиво
/за мъничко и аз бях част от тези небеса/.
Видях и ангелите с хубост нежна,
и змейове със зейнали уста.
В хармония съжителство на доброта и грубост дива,
светли, вълшебно-обаятелни места.
Към нас дали ще приближава
невидим свят, прекрасен и щастлив? -
Бавно, изчаква ни, очите ни отваря
ще се превърне и Земята в Рай красив.
*****
От неизвестното сега боим се,
но Отвъдното с необятността си мами.
Неволно, със сърцата си натам стремим се,
от там енергия почерпва любовта ми.
************************************************************************************
Като приказка
Светкавица огромна, разцепваща небето
попаднала стрела, дълбоко в сърцето.
Любов самотна от недоверие несподелена
към друго търсещо сърце, от любовта ранено.
За да докаже любовта красива
"Обичам те!" в небе изписа облаче игриво
Светът от летен дъжд окъпан, от радост потрепери -
сърцето пламнало, раненото сърце намери.
И розовото облаче със синьо се прегърна,
защото на обичта му нежна тя отвърна.
А Слънцето въздъхна със усмивка,
към залез се отправи за радостна почивка.
***************************************************************************************
Дочувам музиката на Земята
природата ми шепне нещо.
Заслушах се в приказката на гората,
желае да ме поучава вещо.
Усетих стъпките на древен индианец
дошъл да ми покаже Вечният живот,
от мъдростта си да ми предаде. В молитвен танец
потънал, да измоли за слепците благослов.
Дочувам музиката. С нея ще се слея.
От нея част съм и дали
ще я обичам и в хармония с нея ще живея,
или ще затъна в глупост, както и преди?...
'98
******************************************************************************************
Изгубих се сред хаоса на хора търсещи,
изгубих се, за да намеря Него!
По пътя срещам изгубени души, все бързащи
напред, нагоре, отдадени на свойто Его.
Животът преминава, ей така, в търсене -
на себе си, на обич, секс, пари и свобода.
От глупави лъжи, с лицемерие изтърсвани
се отвращавам. Нима живеем за това?
Приятелство и обичта си чиста
опитвам да раздавам на приятели, без ред.
Приятелства, наниз от нашарени мъниста
се късат, пръскат се, от егоизъм и лъжи безчет.
И тръгвам пак към вас да диря път,
напред с обичта и с Него.
Без обич чиста обидите не могат да заспят,
май трябва да позабравим за глупавото Его.
'98
********************************************************************************************
Цигански танц
Танцувай циганино своя танц
в него и любов е скрита.
Танцувай и ми пей,
но не ме поглеждай в очите.
Че твойте цигански очи
два въглена горящи крият,
а в мойте самота личи...
жив въглен може и да я убие.
Танцувай циганино. Вземи ме в твоя танц
с усмивка в него ще участвам.
Върху горящи въглени и нестинарски ритъм
с магията на танца се пречиствам.
'99
********************************************************************************************
Потопих се във вълните на водата
станах част от нея.
Поисках сили от Земята
да мога любовта да проумея.
За нея в огън влизах и горях,
за нея молих се и плаках,
но да я повикам не посмях.
А тя живеела в мен
и в очите ми била.
Не огнено-горяща
и не като бушуваща вода.
В дълбоките очи
докосващи безкрая...
Познах я. Онази, дето все я търсех,
познах я дълбоко в сърцето.
Познава ме сега и тя...
Поглъща сили от Земята
потича - бистра, утихнала река...
'04
*********************************************************************************************
Живота е за тези, които го живеят.
Живот. По пътя към Смъртта.
Спирала, игра или какво е?
Над своите вини да можеш да се смееш.
Родени за Живота, но не от целомъдрието,
а родени от греха!
Дошли сме в свят фалшив.
Играем по чужди правила,
а всеки по-различен тук е Луд.
И аз избрах. Е, Луда съм сега.
А Лудите поправят схемите фалшиви
Лудите от своята вина горят.
От вас са неразбрани и даже да са диви.
Живота през смъртта без страх ще извървят!
'04
***********************************************************************************************************************************
0 Коментара
Recommended Comments
Няма коментари за показване