Войнишки плитки
Entry posted by infinity1305 ·
1356 прегледа
На бойното поле заспаха сенките
и вечерта поседна, да поплаче
като момиче, закъсняло с менците
да напои живота, за петаче.
А той броеше хилядите трънчета
в небето на небесната градина
проболо козирката му изтънчено,
като решето, през което виното
божествено преливаше душите
престорили сърцата си на чаши.
И галеше вечерно по косите
момичето със стомните за плач.
Над бойното поле заспаха птиците
и се завърна тихо пустотата ми
с целувката на утринна девица,
отмила спомена за самотата,
оставила ми в дар трофеи бели
като печат по кожа заклеймена.
На бойното поле от днес съм смела.
Без твоя огън кладите студени са.
2 Коментара
Recommended Comments