Pas a pas...
Entry posted by infinity1305 ·
980 прегледа
Ти вървиш ли до мен, още стъпваш ли близо до мен,
а очите ти търсят ли в мрака докосване живо...
Лангедок ослепя ли, сломен от човешкия ден,
в руините от камък живота за миг си отива ли...
А боли ли когато росата с лъчи поразяваш,
с виолетово копие - новата сила в ръцете...
Ще сълзи ли последната стигма, с която белязваш
своя отказ от себе, и своето "ние", в сърцето си...
Колко стъпки остават до златния кръг на небето,
или хиляди мигове... в този живот, непотребен...
Колко храмови песни прегърнати утре ще светят,
със онази прегръдка, която изгубихме с тебе...
И каквото завържем сега, и каквото пропуснем
ще гнети ли с гласа си онези неземни сияния,
от които лика Си, и името Свое ще спусне...
до прахта и пръстта ни, до нашето тихо незнание...
Ти вървиш ли до мен... още стъпваш ли близо до мен...
както някога, в слънчев наряд, към стените на мрака...
за да влееш любов в оживената каменна тлен
зад която сърцето ми, вечности, тебе е чакало...
3 Коментара
Recommended Comments