Надежда
Ръка, протегната
към утрото усмихнато.
Искрица, неудавена
във времето.
Дочут глас в самотата
от стонове и викове.
И глътка въздух
потушаваща съмнението.
За миг поспри и погледни
простора от лъчи,
над руслото водовъртежно
криволичещо.
Ръка подай
и смело полети
с вятъра
в пътуване магическо.
Повярвай
и с пръсти докосни
ликът на слънцето в небето –
сред звездите.
Към царството космическо
се устреми
в което неизменно
сбъдват се мечтите.
4 Коментара
Recommended Comments