Ние и времето ...Времето и ние...
Странно усещане е да разбереш, че времето всъщност не е минало, сега и бъдеще, а непрекъснатост, която просто се проявява... или по-скоро дава "пространство" на нещата и събитията да се случват. Всъщност минало и бъдеще няма ~ това е субективност на възприятията ни, вероятно обусловени от навика ни да "делим" събитията по този начин...
Би било интересно да се запитаме тогава, защо определени факти, се случват именно в един определен момент... От гледна точка на астрологията и циклите, които описва тя /циклите, като периоди от време на развитие на дадена личност/ има ~ време на жътва и ~ време за сеитба...
Малко по-абстрактно погледнато, "времето на една личност", т.е. настоящото прераждане е вероятно част от един по-голям цикъл...
Всъщност, това, което ми се искаше да изпиша е, че има искрица чиста светлина, недокосвана от времето, която е в пулса на сърчицето ни и ни напомня за Дома... Тя познава състоянието на постоянна радост, на покой и хармония ...когато е достатъчно, просто пеперудено да вдъхваш ...светлина...
...че същата тази искрица съзнание е част от звездите и от онези далечни галактики, пулсиращи с дъха на Вселената... и че Ние сме във времето и Времето е в нас...
5 Коментара
Recommended Comments