Аглая (или едно връщане назад във времето...)

~ разкази

Entry posted by Milena · Март 17, 2010

906 прегледа

Както всяка сутрин Аглая погледна към небето на изток; беше още много рано и зорницата, като едър и блестящ бисер се разливаше по росата на тревите навън. Което извъднъж я подсети, че утре луната се пълни и трябва да набере нови ароматни треви. Изсушаваха ги на големи снопове, които после вплитаха в главните на факлите... Уханието, което се носеше, когато горяха бе много особено - смесваха се лавандула, синьо кокиче и лунна трева. Лунната трева използваха още при наричанията за дъжд, защото вярваха, че луната управлява водата...

Аглая привърза с плетения колан робата си и потърси с поглед малките сребърни гривни, които носеше за сутрешния ритуал... Чу как отвън започнаха да приидват другите послушници; тихо и напевно подрънкваха техните гривни, движейки се с малки стъпки към вътрешната зала,... Време е да запалят свещниците и да налеят нова вода в съдовете за поръсване... Бе 1400 година преди Христа и малкият храм се приготвяше за първия ритуал за деня...

Аглая вече бе на 23, но започна обучението си едва на четири, когато я заведоха в една от малките зали, където имаше и други деца... Пееха, заедно рисуваха с шарени камъчета и ситния пясък, който използваха и за оцветяване на специални рисунки... Повече приличаха на икони, но на тях бяха нарисувани цветя, толкова много цветя, всяко отговарящо на определена планета и цвят... На осем Аглая вече познаваше фигурите по звездното небе и чертаеше такива с цветния пясък... На тринадесет бе първият ритуал, в който участва ~ вплетоха в косите й сини иглики и сложиха на ръцете й сребърните гривни. Когато танцуваха гривните пееха заедно с тях...

Винаги бяха дванадесет момичета - всички живееха на платото, където бе храма, когато навършеха 25 им позволяваха да напуснат и ако желаят да се омъжат; дотогава бяха обречени на тревите, музиката и ритуала... Това, което правеха - бе да танцуват, свързвайки тези, които живееха в долините до платото, а и по нататък, с това, което наричаха сила ~ светлината във всеки човек... Когато някой умираше, те казваха, че е изгубил своята сила... Хората се нуждаеха от постоянно попълване на своята светлина и послушниците, горе в храма, с ритуалите и танца довеждаха повече сила за тях и другите...

Аглая запали първия свещник и сложи жасмини в съдовете с вода за поръсване... Когато идваха, раздаваха от нея в малки бели глинени купички. След това се събу - винаги танцуваха боси и разпусна косите си; леко навлажни връхчетата на пръстите си с масло от божури и тихо въздъхна. Време е...

Дванадесет бели роби се залюляха в едно и първият напев тихо затрептя... ръцете им полетяха като малки птички, сетили радостта на свободата... Сребърните гривни подрънкваха в ритъма на стъпките им, описващ събуждането на сила... Призоваваха я, принасяйки й в дар, аромата на цветята и горящите свещи. Все по-бързо прелитаха босите нозе по белия под, припукваха главните на факлите, докато започна да става все по-светло и първите лъчи на Зората, проникнаха през арката високо горе и робите, затрептяха в розова шеметност... Трелите на напева се сляха в ръцете им, хваната една за друга, докато Слънцето в цялото си великолепие, огря стените на храма ~ силата отново бе тук...

Аглая притвори очи, усмихвайки се ~ денят бе започнал...