Неочакван силует
Entry posted by infinity1305 ·
964 прегледа
Рисувам
как
пътува времето
в зениците на вятъра -
в купето прашно сенки се топят
под слънчев дъждобран
откъснат миг
наднича зад коминчето на гара
под керемидките - откъснат вик
преглъща дъх
затрупан в тишина
и слиза силуетно в акварела ми
от капчиците песенна тъга
едно момче с разплакана китара...
3 Коментара
Recommended Comments