За мен (подчертавам!) спорът е суетно занимание, в което съм се впрягал и аз, толкова повече, колкото повече ми е липсвала зрелост. Сега смятам, че няма на кого какво да доказвам… или кого в какво да убеждавам – просто споделям виждането си по даден въпрос (според своите житейски опитности, познания, откровения, които съм имал по темата), без да си правя илюзията (вятър за егото), че (виждате ли) аз най – добре, най – правилно виждам нещата, и моята гледна точка е абсолютна, така че всички трябва да се съобразяват с нея и никой не трябва да ми противоречи. Всъщност всеки, който ми противоречи, ме дразни – така говори егото. Но… аз съм осъзнал (поне това), че всяка гледна точка е субективна и ограничена. И като такава, тя не, че не е вярна, но е само частично вярна – да, от позицията, от която гледаме на нещата, те са такива, но ако сменим гледната си точка (а колкото е по – малко егоистичен човек, толкова по гъвкаво и пластично е съзнанието му) ще видим нещата по различен начин. Затова аз се радвам на многообразието от гледни точки (особено ако някоя от тях ми носи нещо ново, непознато), уважавам ги, като по този начин уважавам Бога в другия, и не се опитвам да оспорвам и оборвам никоя от тях. Има гледни точки, които са истинско предизвикателство и обогатяват моята представа за нещата - те са тест за мен дали мога да ги погледна и видя и от тая страна. Всеки един от нас е изразител на един аспект от многообразната Истина, защото според моето виждане Истината е една, но тя е многообразна, многостранна, и ние виждаме от нея онази част, която ни позволява нивото на съзнание и гледната точка, която то ни предоставя. Да абсолютизираме нашата гледна точка, нашата частна (частична) истина, е незряло начинание. Всяка истина, изразена словесно, неизбежно е едностранчива и ограничена. Затова и Христос замълчал, когато го попитали какво е истината. Затова и не само в Словото на Учителя, но и в думите на всички мъдри хора по света (а и не само те), могат да се открият множество противоречиви твърдения, защото един път нещата се оглеждат от една страна, а друг път от друга. Харесвам една история, с която бих искал да завърша: Един ден Сократ присъствал на философска дискусия между двама опоненти. Първо единият изложил своята теза и привел в доказателство блестящи аргументи. Сократ се обърнал към него и му казал: „Да, прав си – така е!” Но тогава вторият опонент започнал да противоречи, като изложил противоположна теза и към нея привел също така блестящи аргументи. Сократ, който го изслушал с внимание, му казал: „Да, съгласен съм - и ти си прав!” Тогава трети човек от публиката се провикнал: „Как може и единият да е прав, и другият да е прав – та техните мнения бяха коренно противоположни!” Сократ казал: „И ти си прав!”

Source: За спора (и не само)