Любовта в нас
Веднъж един мой малък приятел,само на 14 години,ми сподели това откровение.Благодаря Теди!
Любовта в нас
Когато Бог създавал света, измежду всички вселенски същности, които ползвал, забелязал една, по нищо несравнима с другите. Където се появяла тя, цветовете засиявали по-ярко, звуците били изпълнени с нежност, пространството притихвало, доволно от своята пълнота.
- Коя си ти? - попитал Бог.
- Аз съм Любов.
- Остани с мен. Искам с теб да споделям Радостта от Сътвореното.
И тя останала.
Но там долу, нещо се случвало. Синьото на небето вече не било така копринено, кафявото на земята - така топло, а жълтото на Слънцето помръкнало. Помръкнал и младия Бог. Тогава влюбената Любов го прегърнала и потекла надолу, като благодатен дъжд, който пропил със своята магия всичко. Бог дал на човеците най-скъпото си,своята Любов и за да запази спомена за нея жив той направил Дъгата.Направил я там ,където срещнал Любовта.Направил я видима ,макар и за кратко,защото най-същественото е невидимо за очите.Бог искал хората да си припомнят, че са живи, топли и цветни, защото Бог им изпраща своята Любов..
Това е определението на майка ми за Любов. Попитах някои от хората, които обичам, как те разбират Любовта и получих следните отговори:
„Любовта е вълшебната пръчица, която Бог е оставил в ръцете ни“
„Любовта в мен е Слънцето, което огрява и най-тъмните кътчета на душата ми и прави живота ми прекрасен.“
„ Любовта в мен са моите деца.“
„Доброто, което даряваме и доброто, което получаваме.“
А един малък мой приятел каза сериозно,като ме гледаше учудено как не разбирам и защо питам:
„Обич е приказка, а Любов е целуване.“
А аз питам,защото все още не знам и не мога да кажа какво е Любов.Мисля си, че част от Любовта в мен е за хората,които попитах и чиито отговори записах тук.
3 Коментара
Recommended Comments