Фантазия
Entry posted by infinity1305 ·
720 прегледа
Зад ресниците
в сиво-зелена тъга
плува малък оазис надежда.
И прокарва в сърцето
дълбока река,
синьо-пулсно към мен я повежда.
А вълните помитат
по пътя си всяко
неразумно проболо доверие.
И кънтящите стъпки
на някога някой.
Ще доплувам сама
до преддверието.
Ще поседна
на второто стръмно стъпало,
над което посока вали.
Ще послушам в сърцето си зрънцето бяло.
То е верния път, Амели...
То е малкото
тайнствено
златно
ковчеже -
непотребното вчерашно зрънце.
И е цял океан
от прекрасна надежда.
Късче обич, от другото слънце.
Късче пламък, разпалил
светилника седем.
Дъх от чисти, смълчани води.
Цвете, в най-разцъфтелия облик
на Едем,
чийто сън моят Друг ще роди.
16.02.2010
5 Коментара
Recommended Comments