Понякога...
Entry posted by Станимир ·
844 прегледа
Понякога хората се чувстват щастливи.
Понякога са изпълнени с вяра и надежда.
Понякога обичат и усещат близост помежду си.
Понякога им се случват чудеса...
Как трепетно очакват хората това „понякога“
и как безпомощно се молят да не ги отмине!
Как мечтаят да му се насладят поне за малко,
... поне за още малко.
А трябва само да поискат, но не да го притежават.
Да го допуснат до себе си, без стремеж да го задържат.
Да го приемат, вместо да се чудят защо, дали и как ще ги навести,
и въпреки измамната несигурност, че може би не го заслужават.
Да му се зарадват истински, без страх, че ще го изгубят...
Та нали птиците са най-красиви, когато са на свобода?!
Но за тези, които обичат птиците в клетка,
е трудно да ги обичат свободни...
... поне докато не се научат – после е лесно.
Оставете птиците на щастието, вярата, надеждата и любовта свободни,
и те няма да са с вас само понякога, а винаги!
Защото, не е ли щастието свобода?
Не е любовта свобода?
Не са ли вярата и надеждата свобода?
И не е ли свободата чудо – всеки път различно и удивително?!
Защо да трупаме старите мигове, когато неизменно ще дойдат нови?
Свободата е независима от времето и пространството.
Свободата е отвъд от нашите очаквания, представи и предразсъдъци.
Ако заключим свободата в клетка, тя вече няма да е свобода.
Щастието, любовта, вярата и надеждата трябва да бъдат свободни!
И, всъщност, не толкова тях трябва да пазим, а свободата им.
Свободни, те са непобедима сила!
Свободни, те са незаменим приятел –
винаги на наша страна!
Обикнете ги, такива каквито са
и те ще бъдат с вас завинаги!
1 Коментар
Recommended Comments